ВАЛТЕР ФОН ДЕР ФОГЕЛВАЙДЕ (ок.1170-ок.1230)

е може би най-големият лирик на немското Средновековие. Родното му място и произходът му остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец - знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.
          В някои от песните си като "Под липата" (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за "възвишена" и по правило несподелена любов на рицаря към знатната "дама на сърцето". В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху "високата" - възвишена любов (Hohe Minne) и "ниската" - недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за "равната" - взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, но по чувство влюбени.
          Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята "политическа поезия", в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чийто кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург. В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда "Валтер фон дер Фогелвайде".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ