Волфганг Вайраух


ЛЯТО

Жълтуга, жълта, но посърнала
заради ноември, който я заплашва.
Онзи полуостров вика.
Флейта плаче и скърби,
че е оставила тръстиките.
Клетият ни полуостров.
Сиви чучулиги, кукувицата,
която ме зове на път,
към суматохата на полуострова.
Трепетликови листа, потръпващи
в безмълвието на ветровете.
Полуостровът, застлан с окастрена жълтуга.

1961


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ




Wolfgang Weyrauch


SOMMER

Ginster, gelb, aber fahl
vom November, der droht.
Jene Halbinsel schreit.
Flöte weint, weil sie trauert,
dass sie den Röhricht verließ.
Unsere arme Halbinsel.
Graue Lerchen, der Kuckuck,
der mich hinweg ruft,
zum Getümmel der Halbinsel.
Espenlaub, bebend,
in der Stille des Windes.
Halbinsel, voll von geköpftem Ginster.

1961