ВОЛФ ВОНДРАЧЕК (р.1943)

е немски поет, белетрист, критик и автор на радиопиеси, роден в Рудолщат, Тюрингия. Израства в Карлсруе, следва литературознание, философия и социология в Хайделберг, Гьотинген и Франкфурт на Майн. Работи като редактор в престижното литературно списание "Текст + критик".
          В 1965 г. излизат първите стихове на Волф Вондрачек. По време на студентските вълнения през 1968 г. поетът има голям успех със стихотворението "Когато Алфред Жари забеляза, че майка му е девица, яхна своя велосипед", което му донася първата раздадена литературна награда "Леонс и Лена". Излиза и сборникът му с разкази "Някога денят започваше с рана от изстрел" (1969). През 1970-1971 г. Вондрачек живее в Лондон и е гост-доцент по поетика в университета в Уоруик. Публикува в самиздат поредица от четири книги със стихотворения и песни - "Стаята на Чък" (1974), "Тихият смях в ухото на друг" (1976), "Мъже и жени" (1978) и "Последни стихотворения" (1980), които достигат тираж от 100,000 екземпляра. Тогава маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки го определя като "класик на младата немска поезия". През 1977-1978 г. Вондрачек изнася беседи в американски университети и пътува из Мексико. Публикува "Самотата на мъжете. Мексикански сонети" (1983), "Стихотворения" (1992) и "Любовна лирика" (1997). Цикъл с 35 стихотворения излиза под заглавие "Момичето и хвърлящият ножове" (1997). Следват сборникът с разкази "Великото оскърбление" (2001), новелата "Фризьорът на Моцарт" (2002) и романът "Мара" (2003). Излиза и поетическата книга на Вондрачек "Орфей под слънцето" (2003), събрала творби от различни години и посрещната с въодушевление от читателите и критиката.
          Писателят живее на свободна практика в Мюнхен, а от 1997 г. - във Виена. За творчеството си е отличен с литературната награда "Леонс и Лена" (1967).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ