Francesca Yetunde Pereira
Франческа Йетунде Перейра
Нигерия, 1933


ТЪМНА МАЙКА

Майка - цяла страна,
изтегната в сън,
народът ги любеше,
живееше и
убиваше в името на живота -
според природния закон.

Да спасят душите ни
искаха чужденците -
е богатства, с малко знания
и тебе нарекоха "тъмна";
да, тъмна бе ти
във всякакъв смисъл.

Те носеха "светлината"
и в тази светлина
видя ти децата си
как ги водят с вериги,
видя морните им стъпки,
подтиквани от
бича на Каин.

А носителите на светлината,
скрити зад покаяния
и филантропия,
с мазен език
превзеха страната,
владетелите й спечелиха
с лъскави дрънкулка,
с дарове мизерни,
с трохи залъгаха
децата на тъмната майка.
А носителите на светлината
дъвчеха сочния бифтек.

Тъмна майко -
тъмна бе ти, и то много,
роптаеше шумно, а гласът ти
тресеше света:
"Освободете народа ми,
дайте на синовете и дъщерите ми
свобода!"

И носителите на светлината
се оттеглиха храбро,
сбогуваха се с нямо достойнство,
е разкош и блясък,
и спасителна милост -
разглезеното дете
се оттегли
сред хиляди раковини.

Тъмна майко -
владетелите ти гонеха
всички, от тъмнотата белязани.
Ах, опознаха те "светлината"
и донесоха робство в дома си.

Тъмна майко -
раненото ти сърце
роптае сред мъката:
"Няма ли вече надежда?
Загиват децата ми!"
Но викът ти остава нечут -
сега децата ти
поробват децата ти.

Превод от английски:
© Венцеслав Константинов