Lensaini Kaba
Ленсайни Каба
Гвинея, 1941


СЯНКАТА НА МАЙКА МИ

Гласът ти
от далечното детство
нощем пак
ме намира.
От очите ти
към мене
струи светлина,
когато потъвам в мрак.

Помня твоята радост,
твоята слабост -
ще ги помня,
догдето съм жив.
Помня -
над мене се свеждаше,
когато лежах
целият в огън.
Отварях очи -
навред, навред беше ти.
Твоят поглед
лекуваше
като жива вода.
Тъй болката стихваше,
а огънят спадаше
и ставаше чудо.
По всички злочести пътеки
на мойта душа
пристигаше ти
като свеж бриз.

Но ти не си възпоминание,
не си призрак -
викай,
приспивай ме,
пей,
дишай.
Когато е празно
сърцето ми,
аз зова
зрака на твойте очи.
И ти идваш -
като нощ в тропически лес,
идваш -
като дъжд в саваната.
Аз съм мъж,
който винаги крачи
направо
през живота,
през неволите и ветровете -
но днес лежа
и стискам клепачи,
а болката
ме загръща с крило.

Отварям очи -
навред, навред си ти.
Твоят поглед
лекува
като жива вода.
В миг изчезва
всяка моя беда -
и пак
става чудо.

Превод от английски:
© Венцеслав Константинов