Marnix Gijsen
Марникс Гейсен
Белгия, 1899-1984


НЕПРОУМЯН РАЗГОВОР

С ръце обвих на майка си снагата
и в строгия й скут глава склоних.
С усмивка детска и жестока
на смях щастливо промълвих:
"Мамо, колко си корава!
Мамо, колко си широка!"

Тя много бавно ме загледа,
като че зърна бряг сред океана.
И сякаш щеше тихо да застене
с горчивина,
от мен непреживяна.

Видях тогава: сива светлина
и топъл присмех грееха в очите -
тъй лампа озарява в миг нощта.
Тя сведе се, допряха се главите
и в моите коси гласът й
подобно пламък затрептя:

"Ти знаеш, че децата идат е кораби насам
от най-далечен свят
отвъд морето.
Но до брега не стига корабът голям,
затуй ти плава с лодката корава, ето -
ако не беше тази лодка тъй широка,
сега, момчето ми, не би живяло."

Тоз странен отговор
разбрах едва след време.
И още: пъпната ни връв не е от кръв и плът,
а от безкрайни думи, свързващи ни тайно.

Когато майка ми поеме своя път,
какъв ли чуден смисъл
в най-простите й думи ще открия
трайно?

Превод от фламандски:
© Венцеслав Константинов