Rosemary Dobson
Розмери Добсън
Австралия, 1920-2012


МАЙКАТА

Когато зърна дъщеря си
сразена от първата скръб,
спомни си майката бурята,
бясната лудост, обрулила
листата от нейните клони
преди толкова много години.

      Като волна и весела птица
      дъщеря й към къщи танцуваше -
      като птица, която след полет
      подирва подслон между клоните
      и в дървото внезапно пробужда
      трепет от минала пролет.

Майката изтъка дреха
от древни и смислени думи -
да загърне в тях дъщеря си,
да я прикъта до себе си
и я опази от мъката,
от любовта да я скрие.

      Но любовта не кротува,
      неволята идва неканена -
      не стигнаха думи на майката
      да утеши дъщеря си.
      В скръбта си момичето сякаш
      спи под крилото на птица.

Превод от английски:
© Венцеслав Константинов