КАК СЕ ПОМИРИХ С ЖЕНА СИ

Вислав Брудзински


      Обичате ли да слушате по радиото концертите по желание? Аз много! Доставят ми страхотно удоволствие. А само като си помисли човек колко са практични за радиопредаванията! Необходими са всичко на всичко десетина грамофонни плочи с шлагери и програмата за цяла година е осигурена. А пък като слушам поздравленията, просто се трогвам до сълзи. Какви чувства, какъв плам са вложени в тях! Например: "Поздравявам скъпата си баба с тангото ''Дари ме с огъня на своите устни!'' - внукът й, който горещо я обича." Или пък: "За Бригита, Ирена и Регина изпълняваме песента ''Трите прасенца'' - от техен почитател". Или: "За милата ми тъща: - ''Агнус деи''". А положително му се е искало да й пусне нещо като "Триста вещици в едно гърне"...

      Но да не се отвличам. Исках да ви разкажа една история, която доказва ползата от концертите по желание.

      Всичко започна с едно дребно недоразумение между мен и жена ми. Просто не си струва да говорим за това. Е, наистина, огледалото в коридора и кафеният сервиз за дванадесет души оттогава вече са неизползваеми, но и без това вече бяхме счупили една от чашките при друг подобен случай. Както виждате, става дума за най-обикновена семейна свада, каквато ни се случва почти всеки ден.

      Не знам защо, но този път изпитах нещо като угризение на съвестта. Навярно понеже сега жена ми вече твърдо се закани да си събере багажа и да замине окончателно при майка си.

      Как да спася положението? Разбира се, първата стъпка към помирението не можеше да бъде моя. Това би поставило на карта достойнството ми. Защото нямаше да съм си отворил още устата и щеше да последва цял концерт от упреци и обиди. Концерт... Еврика!

      Моментално изтичах в музикалната редакция на радиото. Успях още за същата вечер да поръчам тангото "Прости ми, скъпа, съгреших!" А като посвещение трябваше да служат думите: "За Анета Н. от нейния съпруг." И за да няма съмнения за кой съпруг става дума. добавих: "... от улица Гродцка." Ето как щях да се помиря с жена си, без да става нужда да се унижавам. Вместо мен това щяха да сторят говорителите и изпълнителят на песента.

      Прибрах се в къщи, като че нищо не се бе случило. С Анета не си говорехме. Тя си стягаше багажа, а пък аз си мислех: "Стягай го, стягай го, само чакам да те видя какво ще направиш в единадесет часа и петнадесет минути!" Сновях напред-назад из стаята, ала вътрешно ликувах. Пред погледа ми вече се рисуваше трогателната сцена на помирението. Такова едно танго винаги оказва своето въздействие върху жените и ги прави отстъпчиви. Знам го от личен опит. Докато бях зает с тези мисли, Анета кипеше от ярост.

      Най-после настъпи дългоочакваният миг.

      - Ще пусна за малко радиото - казах аз с невинен глас и завъртях копчето. Прозвучи гласът на говорителя:

      - Започва нашият концерт по желание

      Жена ми избухна:

      - Мен главата ми ще се пръсне от болка, а той - радио! Веднага го изгаси!

      - Нека послушаме малко музика - казах аз миролюбиво. - Може би тъкмо сега ще пуснат нещо хубаво.

      - На мога да понасям повече тези изтъркани шлагери! А на всичко отгоре имаш и претенции за вкус. Веднага изгасяй радиото!

      Аз не помръдвах от мястото си.

      - Казах да се изгаси радиото!

      - Няма да го изгася!

      - Така ли? - Тя се спусна към апарата и го изключи тъкмо по средата на "Аве Мария". Това бе вече много!

      - Остави го! - изревах аз и с един скок се озовах при радиото. Тази гъска щеше да ми развали хубавия номер и от помирението нямаше да излезе нищо.

      - Радиото ще свири! - казах аз.

      - Няма да свири!

      Няколко секунди водихме борба за териториално надмощие. Аз леко й извивах ръцете и се мъчех да я отблъсна с крак. В това време радиото загря и гръмна с всичка сила. Напразно! Анета измъкна отнякъде карфица и я забоде здраво в ръката ми. Скочих, обезумял от болка, ала тя ме зашемети с един дебел речник и светкавично изключи радиото. Бързо се съвзех и приложих нова тактика. С дясната си ръка стиснах дамата на сърцето си за гърлото, после я повалих върху кушетката и без да обръщам внимание на ритниците в корема, с лявата си ръка пуснах радиото. Зачаках. След малко прозвуча мекият и топъл глас на говорителя: "...от нейния съпруг, от улица Гродцка."

      - Виждаш ли, грубиян такъв! - изхлипа жена ми през стиснатия си гръклян. - Все още се намират добри съпрузи по света. И при това на нашата улица!


      Превод от полски: © Венцеслав Константинов





Wieslaw Brudzinski, Moja zona
-




| top | home | e-mail |

Created: 03.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop