КОЛАРОВГРАДСКА ЕКСПОЗИЦИЯ 1965

Венцеслав Константинов


      Една художествена изложба, независимо от нейния мащаб и обем, носи винаги със себе си духа на творческо освобождаване, на равносметка със самия себе си при разрешаването на спорните и проблемни страни в отношението на твореца към живота.

      Но една художествена изложба е същевременно и отражение на цялостния културен облик на едно селище - дава представа за духовните му въжделения и естетическите вълнения, за степента на необходимостта от изкуство. Затова една художествена изложба не е локално събитие, а е истински културен празник - както всеки празник, и тя носи със себе си радост и удовлетворение...

      За жителите на Коларовград окръжната художествена изложба на Коларовградската група към Съюза на българските художници е такова важно и радостно събитие.

      В 80-те експоната, включващи живопис, графика и скулптура, са вложили своето умение, талант и вдъхновение 32 художници. Още от пръв поглед изненадва творческото дръзновение на групата, особено на по-младите й членове. Удоволствие доставя впечатлението за здрав вкус и строг критерий при подбора на експонатите. Налага се едно завидно умение при боравенето с различни живописни техники; налице е пълно освобождаване от примитивизма и недомислието - от всички експонати лъха професионално майсторство.

      Радостно явление в изложбата са платната и графиките на Николай Изварин. Неговата особена колоритна чувствителност го е довела до такива сериозни художествени обобщения каквито са "Къщи" и "Есен в Коларовград". Сложната техника и смелото композиционно решение са основа за голямата естетическа стойност на тези две творби, изразяващи едно модерно и заедно с това изискано светоусещане. В графиките на Изварин "Девойка" и "Юноша" проличава съвременното отношение на художника към функциите и значението на човешкото тяло, а сходството на рисунъка с нашата възрожденска щампа говори за едно много вярно разбиране на връзката между новаторските търсения и националната традиция.

      Интересна е творческата линия на Денчо Станчев. Отлична колоритни достойнства имат платната "Индустриален пейзаж" и "Утро над гората". Хладни по тоналност, те носят в себе си много настроения и ритъм, идващ от сполучливото перспективно решение на двете творби.

      Дръзновено експериментира Денчо Денев в портрета си "Момиче". Едрата мазка, разпределеното в тонални плоскости изображение и полутоновете осигуряват на творбата едно трайно възприятие при пълно общуване с авторовата концепция. Творческият натюрел на този художник би могъл да се обогати от още по-смели пластични решения с определена декоративна стойност. Жалко, че Денев се представя само с едно табло, поради което трудно може да се съди за личния му почерк, неиздържан в някои детайли докрай.

      Истински финес в портретирането притежава Константин Генев в "Размисъл" - творба със сериозни достойнства, въпреки известния академизъм. Колоритно безупречен, този портрет има всички качества на едно зряло художествено произведение, при което интимността на третирания образ е запазена до последния детайл. Само прекалената разработка на лицето и ръцете на рисувания модел донякъде нарушава творческия замисъл и не позволява на художника да изведе своята позиция до пълен край.

      Акварелната палитра на изложбата се опреснява от заинтригуващите пейзажи на Здравко Недев и Анастас Костов. Боравейки уверено с техниката "мокро в мокро", и двамата постигат високо майсторство в импресивното въздействие при преливането на багрите една в друга.

      В скулптурния отдел убедително се наляга Слави Дончев с многобройните си и разнообразни експонати. Особено сполучливо намерени са скулптурните фигури "Младост" и "Черноризец Храбър", както и главите "Кубинка" и "Кубински младеж". Дончев се интересува от вътрешното състояние на личността, но без да пренебрегва декоративното детайлиране на човешката фигура и нейното стилно въздействие.

      Цялата изложба свидетелства за повишена взискателност, за благороден устрем към нови пътища при разрешаването на пластичните и живописни проблеми в изкуството на нашето съвремие. Похвален е стремежът на повече от участниците в експозицията да обогатят основната линия на своето творчество с нови разнообразни форма, почерпани от най-добрите творби в световната съкровищница на изобразителното изкуство.

      "Нашата основна задача, към която трябва да се насочат главните ни усилия" - заяви секретарят на окръжната група на художниците Янаки Манасиев, - "е да приближим нашето изкуство към действителността. Но в тези думи аз влагам едно ново съдържание. Творецът трябва съвсем откровено да отиде към живота, да намери себе си и своето място в него, да почувства съвременността отвътре, а не само във формата и сюжета. Наш общ недостатък досега е била слабата ни връзка с живота, с неговия пулсиращ ритъм. В своята творба творецът трябва да прилича на себе са, да търси себе си, непременно да бъде модерен и актуален, а не само моден."






- In: в-к "Коларовградска борба", Коларовград, 26 октомври 1965.



© Венцеслав Константинов, 1965

| top | home | e-mail |

Created: 27.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop