ЕДНА РОДОПСКА ЕКСПОЗИЦИЯ

Венцеслав Константинов


      На 10 октомври 1969 г. в Смолян-Райково бе открита новата експозиция на Етнографския музей, разположена в прочутата Пангалова къща, една от най-красивите възрожденски сгради в Родопите, обявена за национален паметник на културата. Пангаловата къща е строена през 1860 година от известния райковски майстор Уста Харит Кисьов и стилно принадлежи към типа на т.н. "бейски къщи". Времето, през което е била градена, е време на разцвет на абаджийството в Родопите, чийто център през XIX век е било Райково.

      Собственикът на къщата, едрият абаджия Вълчо Пангалов, е търгувал с аби и шаяци из Гърция, Мала Азия и из панаирите на беломорските градове. Старите райковци разказват, че керванът от мулета на Вълчо Пангалов, натоварени със стока, бил толкова голям, че докато единият му край бил пред портата на къщата му, другият стигал отвъд реката, чак до боровата гора. Така експозицията на музея започва със стаите на първия етаж на Пангаловата къща, където се е обработвала вълната. Показани са някогашните ръчни дараци, хурки, вретена и чакръци, а също и небоядисаната вълна, козина и кичени халища в естествен цвят. Следват каменните котли, в които са били разбивани и разтваряни твърдите бои, експонирани са характерни родопски тъкани от онова време. В "абаджийския кът" са подредени стари абаджийски игли, напръстници и ютии.

      В дъното на първия етаж на Пангаловата къща, в едно неголямо помещение, посетителят се запознава с миналото на родопското медникарство, златарство и ковачество. Изложени са характерни за бита на родопчанина съдове: матари за зехтин, гравирани синии, затворени тасове, сахани и кипчета. Според разказите на старите медникари и клайджии, медникарството съществува из тези краища още от последните години на XVII век, когато след опожаряването на някои родопски села по време на похамеданчването разбягалите се жители се преселили тук със своите занаяти. Според стари сведения по време на османското владичество в родопското село Устово за една година са били преработвани до 40,000 оки мед. Всяка седмица устовските медникари натоварвали готовите бакърени съдове на кервани от по сто-двеста мулета и се отправяли към далечните пазари на Беломорието - Ксанти, Гюмюрджина, Солун и Одринско. Наред с медникарството в Средните Родопи е било развито и куюмджийството (златарството). Изработвани били пафти, пръстени, муски и други характерни родопски накити, прочути със своите изящни орнаменти.

      Особено развито било през средата на XIX век родопското ковачество. Стари хора разказват, че в град Мадан имало на времето около 150 чарка, задвижвани с водна енергия. Изработвали се разни видове пушки и "каракулаци" (големи ножове с черни кокалени дръжки), както и всевъзможни земеделски сечива. Пушките и ножовете на маданските майстори били известни из цяла България.

      На втория етаж на Пангаловата къща са изложени експонатите, които разкриват духовната култура на Средните Родопи. На преден план е експонирана увеличена репродукция от древна ваза с образа на легендарния тракийски певец Орфей, роден според гръцката митология в Родопите. Със своята лира той, както гласят легендите, омагьосвал птици и зверове, а реките спирали течението си, за да го чуят. Песните му лекували душевните и физически страдания на хората, които го боготворели. В експозицията са показани и характерните родопски музикални инструменти - гайди, кавали и струнният инструмент "саз".

      На третия етаж, който се отличава със своето оригинално архитектурно решение и е богат на цветна украса и дърворезба, е показана материалната култура на родопчанина. На първо място са изложени прочутите родопски халища - "кичени" и "козиняви". Експонирани са и четири мъжки и четири женски родопски носии. Към женските костюми има запасана на кръста вълнена престилка "миндил" с украса не квадрати при християнските и на прави линии при мохамеданските носии. Преобладаващите цветове при християнските миндили са ален, оранжев или жълт, а при мохамеданските - тъмночервеният. Особено интересни са украсените със сърма или цветни конци родопски терлици. Сърмата, като турско влияние, е била внесена от абаджиите, които са ходили на гурбет из Мала Азия, но орнаментите и шарките на терлиците са си останали български.

      Етнографският музей в Смолян-Райково е изграден от тематични комплекси, които позволяват на посетителя постепенно да се запознае с най-характерните прояви на родопския бит и култура. Текстовете към отделните експонатни групи са съставени от писателя-родопчанин Станислав Сивриев и се отличават със своята задълбоченост и същевременно простота. Те не обясняват различните експонати, а по литературно-есеистичен начин пресъздават атмосферата на онази епоха, в която се е извисявал и съхранил българският родопски дух.






- In: в-к "Пулс", София, октомври 1969.



© Венцеслав Константинов, 1969

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop