ЖИВОТ И СТРАДАНИЕ НА ПРИМО ЛЕВИ

Венцеслав Константинов


      В последната си книга "Загиналите и спасените" (1986) италианският писател Примо Леви изследва социологически структурите на властта, а в една глава разглежда критично възгледа на Жан Амери за правото на "свободно напускане на живота". Примо Леви смята, че с оглед на борбата, която водим, поради целите, които сме си поставили в обществения живот, самоубийството е равносилно на предателство и поражение. Толкова по-голямо бе изумлението, когато месеци след излизането на книгата самият Примо Леви доброволно сложи край на живота си. И все пак неговото "напускане" не изглеждаше нито предателство, нито поражение; в постъпката му се криеше някаква закономерност и неотвратимост, някаква ЛОГИКА. Каква е тя?

      "Въздухът, който дишаме, съдържа така наречените инертен газове. Те имат странни научни наименования от гръцки произход, които означават "нов"(неон), "скрит"(криптон), "бездеен" (аргон), "чужд" (ксенон). Действително те са толкова инертни, толкова удовлетворени от своето състояние, че не участват в никакви химически реакции, не се свързват с други елементи и по тази причина са останали незабелязани столетия наред... Малкото, което зная за своите предци, ме кара да ги сравнявам с тези газове... Благородни, инертни и редки - за разлика от други прочути еврейска общности в Италия и Европа, тяхната история е твърде бедна... Те никога аз са 6или особено обичани или особено мразени."

      Така Примо Леви представя в автобиографичната си книга "Периодичната система" (1975) света на пиемонтското еврейство, от който той произлиза. Сравнението, заето от областта на химията, издава важни неща за писателя: литературата е негова втора професия, първата му професия е химик. Но това сравнение подсказва и нещо друго: за пиемонтските евреи, които са имали редките качества на "благородни газове", е било възможно до Втората световна война да водят непомрачен, почти идиличен живот. Този подреден "семеен свят" на пиемонтското еврейство загубва идиличните си черти през 1938 г., когато по немски образец се създава расовото законодателство на Мусолини. За деветнадесетгодишния Примо Леви настъпват трудности в следването му по химия. Когато през 1941 г. все пак получава документ за завършен докторат - с изрична забележка за еврейската му расова принадлежност, - за него няма работа. Нелегално и под фалшиво име той успява да се назначи в една отдалечена пиемонтска мина, а по-късно - в миланска фармацевтична фабрика. С немската окупация на Северна Италия през септември 1943 г. положението рязко се променя: започват брутални преследвания с убийства посред бял ден и ликвидиране на цели еврейски фамилии. Заедно със свои приятели Примо Леви се включва във въоръжените съпротивителни групи, които действат в пиемонтските планини. Неопитността и предателствата скоро довеждат до залавянето му от фашистите. Изправен пред избора да бъде разстрелян като партизанин, или като евреин да го изпратят в италиански концлагер, Примо Леви използва втората възможност. Така той се озовава в концлагера "Капри" край Модена. Но когато италианската фашистка милиция, охраняваща лагера, е сменена от немски есесовци, съдбата на шестстотинте затворници - мъже, жени, деца, стари и болни хора - се променя. С товарни вагони ги изпращат в Германия, а това означава само едно - "Освиенцим".

      В "Освиенцим" Примо Леви остава до освобождаването на лагера от съветските войски. Той оцелява, понеже като химик го разпределят да работи в една лагерна фабрика за синтетичен каучук. Преживяванията си в "Освиенцим" Примо Леви описва по-късно в книгата си "Нима това е човек?", която излиза в Италия през 1947 г. и скоро е преведена на девет езика. С неумолима трезвост и конкретност тя свидетелства за човешката мъка и страдания. Нейната цел - както посочва критиката - не е ОПРОЩЕНИЕТО, а ПОЗНАНИЕТО. Обективност при описването на фактите, яснота и еднозначност на изображението - това отношение към един жесток и непоносим свят е присъщо на учения-изследовател, то се е превърнало в негова ВТОРА ПРИРОДА. С клинична точност и последователност Примо Леви търси отговор на въпросите: "Какво представлява човекът?", "Какво прави от човека човек?", "Къде са границите в човека?", "Какво става, когато тези граници се прекрачат?". Всяка следваща книга на Примо Леви е белязана от тези въпроси - особено романите му "Отдъхването" (1963) и "Кога, ако не сега?" (1982).

      И тъкмо този НАУЧЕН ПОДХОД, тази подчертана РАЦИОНАЛНОСТ в отношението към човека и неговата съдба в един кошмарен свят доведе писателя до фаталната стъпка. Когато на 11.4.1987 година той сложи край на живота си, критиката направи констатацията: при цялата научна обективност в творчеството на Примо Леви е останал незасегнат един фундаментален въпрос: въпросът за ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕКА. Заел позицията на протоколиращ наблюдател в концентрационните лагери, Примо Леви остава длъжник към самия себе си и към своите събратя по страдание. Оцеляването му в "Освиенцим" е било само физическо, но не и морално. Така чрез "свободното напускане на живота" писателят се присъедини към безбройните жертва на фашисткия терор и се приобщи към тяхната участ.






- In: в-к "Еврейски вести", София, 20 февруари 1989 г.



© Венцеслав Константинов, 1989

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop