ЗА МАЙСТОРСТВОТО И ЛЮБОВТА

Венцеслав Константинов


      Наричат "Майстори" най-хубавата и най-силната българска пиеса от 30-те години на XX век. Суперлативите са опасно нещо. Драмата на Рачо Стоянов е едно богатство, което на може да се обхване и определи с една дума. Колкото повече се доближаваш до него, колкото повече го приближаваш до себе си, то заблестява с нови и нови светлини, разкрива неподозирани дълбочини...

      Външният пласт на творбата е една любовна трагедия по схемата на "вечния триъгълник". Двама майстори-резбари се домогват до любовта на една красива жена. Те страдат, въздишат, леят сълзи по нея и накрая в пристъп на ревност единият от тях я... застрелва. Плач на сцената, плач в залата... Завесата пада, светлина в салона, една част от публиката срамежливо трие сълзите си и, разстроена, се отправя към изходите. А друга... друга част стои като заковава на местата си, омагьосана, омаяна, потънала в размисли...

      Главната тема на пиесата обаче не е любовта, а майсторството, или по-точно - любовта към майсторството. Това е вечната тема за смисъла на човешкото съществуване, сгрявано от непостижимостта на голямата мечта, от непосилния стремеж към чудото...

      Ето го втория, символичен пласт на творбата, чието тълкуване е строго индивидуално, ограничено в рамките на асоциативните способности на отделния зрител...

      Двама творци, различни по заряд и дарование, се стремят към красотата, към изкуството. Пътищата и на двамата са озарявани от една мечта - Милкана. Това е тежкият и мъчителен път към себе си.

      Ограничената и бедна душевност на Найден се задоволява твърде бързо. Твърде лесно той ще повярва, че притежава красотата, че е овладял своето майсторство. Та нали Милкана е вече негова законна жена! Загубил своя стремеж към съвършенство, той скоро става завършен, утвърден "майстор". Така той потъва в самодоволство, не допуска съвет, помощ, не допуска съществуването на други творци освен него. Найден разбира своето изкуство като сляпо подражание на традицията, завещана му от неговия баща. Той е щастлив, ако може да повтори до съвършенство орнаментите, дялани от неговия учител.

      Докато Найден се опиянява от близостта на Милкана, Живко съзнателно я отдалечава от себе си, за да я съхрани в мисълта си като далечен и непостижим връх. Трупа опит, знания, изстрадва всички трънливи пътища на самоусъвършенстването. През всичкото време тя е пред очите му. И накрая той не издържа... Творецът се осмелява да се приближи към своята мечта, да я приземи, да я докосне с ръце, да я пожелае. (Живко предлага на Милкана да избяга с него.) С това той я унищожава, става неин фактически убиец. И наистина, Милкана умира не от куршума на Найден, а от близостта на Живко...

      Сблъскването Найден - Живко е сблъсък между голямото майсторство и малкото майсторство, между истинското изкуство и изкуството "по поръчка". Пред лицето на мощния талант на Живко, Найден става несигурен, зъл. Той разбира, че не е никакъв майстор, че е бил обикновен занаятчия. Обратно, пред лицето на занаятчията Живко става прекалено самоуверен, горделив. Неусетно той се е принизил, приема унижението да се състезава, да дели мегдан. Този постоянно изгарян от вътрешни борби, залутан в мечти и видения странстващ дух, огорчен от хората и себе си, този безкрайно влюбен в изкуството си и измъчван от съзнанието, че все още не е достоен творец, този истински майстор не издържа пред посредствеността и повярва, че е съвършен, единствен, пълновластен господар на Милкана.

      Така загива майсторството и на двамата...

      Символният характер на образите се определя в постановката от сценичното решение на пиесата. Външната статичност на действието, пестеливият и необременен от евтини театрални ефекти мизансцен, филмовата "разкадровка" на сюжета на "атракции", изключително удачната "черно-бяла" сценография, всичко това създава атмосферата на дълбока иносказателност, обогатява алегоричната стойност на спектакъла, освобождава го от опасностите на мелодраматичната битовизация.






- In: в-к "Шуменска заря", Шумен, 29 януари 1966.



© Венцеслав Константинов, 1966

| top | home | e-mail |

Created: 27.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop