БЕЛИ ПЕПЕРУДКИ...

Венцеслав Константинов


      "Раз, два, три, през първа... раз, два назад, изправи се, четири... напред, назад, през първа, четири... раз, два, хубава пета, освободи..."

      Един равномерен глас монотонно отброява такта. Едно старо и раздрънкано пиано, обковано с шперплат, издава някакви вопли, наподобяващи музика, салонът със смешен надпис "Снимачен павилион" е пълен с неуловими, дразнещи и възбудени звуци... Пианото стене в три-четвърти такт, ръководителката брои, а една дузина момиченца в бели сатенени роклички търпеливо и с усърдие заучават поредното упражнение от "екзерсиза". Тъничките крачета се огъват под напора на нестройната мелодия, очите се овлажняват от напрежение, а малките ръце се преплитат в непознат и чуден ритъм, ускорен от неравния пулс на младите сърца и розовата детска свенливост...

      Тънката, омайваща миризма на нафтовата печка усилва мистичната обстановка... Малките балерини се повдигат на пръсти, изпъват пети, навеждат се с разперени ръце напред, правят "реверанс", "пике", "арабеска". Като бели пеперудки те прелитат от единия край на неголямата зала до другия, необикновено нежни, чисти, красиви...

      Започва "Менует" от Падеревски. Две по две, пеперудките изпълняват старинните танцови стъпки, покланят се една на друга не по-лошо от кокетките във френския двор преди два века, реверансът е мек, изпълнен с някаква особено чиста, наивна грациозност.

      "Валс" от Йохан Щраус... Раздрънканото пиано вече не ме дразни, не усещам миризмата на бавно гаснещата печка, наблюдавам тези чудесни деца как се унасят в ритъма на танца, как попиват в себе си красотата и умението на едно голямо изкуство и ми става радостно, че в Шумен, града на толкова стари култури, се заражда още едно огнище на естетическо възпитание, и то на най-младото шуменско поколение...

      Пеперудките изпълняват "Китайски танц". С пъстри ветрила в ръце, те комично пристъпят с гротескни движения, под звуците на игрива източна мелодия. Техните лица греят; те предвкусват може би радостта от голямото майсторство, от професионалното отношение към балета, което ще добият след години.

      А ето "Червената шапчица и вълка". С кошничка в ръка, най-малката ученичка на школата, осемгодишната Румянка, танцува в прегръдките на "злия вълк". Нейната пластичност е просто учудваща. Децата се вживяват в играта. Вълкът ръмжи "страшно", всички пляскат с ръце, когато малкото момиченце се спасява от него.

      Но най-интересна е "Танцуващата кукла". В кутията с играчки куклите отдавна сънуват своите чудни сънища. Само малкият тъжен палячо не спи... Той е влюбен в красивата принцеса със сини очи. През деня те не можаха да останат сами, постоянно им пречеха. Но може би сега, когато всичко спи... Къдрокосият палячо на Снежка събужда с вдървени от нощния студ ръце своята прелестна приятелка и й поднася сърцето си. Оживява чудният свят на Андерсеновите приказки; сякаш виждам строени оловните войници, чувам заплашителното скърцане на стария сърдит гардероб от детската стая, когато Ели отваря плахо очи и с изненадващо сценично чувство започва да танцува с щастливия палячо.

      Ентусиазираната ръководителка на курса е доволна от "своите деца". Тя е учителка по математика и физика в с. Хитрино, но любовта й към децата и балета я е довела тук. Балетната школа към читалище "Добри Войников" вече две години създава радост на 25 деца, като посява в техните души кълновете на красотата. В края на всяка учебна година пеперудките подготвят продукция за своите приятели и родители. Щом в града има балетен спектакъл, децата, заедно със своята ръководителка, са там. Техен голям приятел е Кукленият театър към читалището. За всяко представление те имат безплатен пропуск. А в близко време малките балерини ще гостуват на приятелите си от балетната школа в Търговище - както казва ръководителката им: "За обмяна на опит..."

      Като всяко младо начинание, и това си има своите трудности. В репетиционната зала липсват огледала, децата нямат костюми за различните видове танци, отоплението на салона е недостатъчно... Но управата на читалището е дало тържествено обещание да набави всичко необходимо за пълноценната и ползотворна работа. И директорът ще трябва да удържи на думата си...

      В балетната школа децата от малки свикват с изкуство. Те се подготвят за сериозната и понякога така решаваща среща с прекрасното; може би в много от тях се крие една нова Красимира Колдамова, една още по-грациозна Калина Богоева; може би тъкмо оттук ще излезе лауреатът на някой голям балетен конкурс...

      Засега малките пеперудки вият със своите движения някаква незнайна и наивна детска мелодия, не съвсем стройна, не съвсем хармонична, но именно затова толкова прелестна, носеща със себе си пролетния полъх на началото.

      "Раз, два, три, през първа... раз, два, хубава пета, освободи..." Оттук започва изкуството!






- In: в-к "Шуменска заря", Шумен, 4 януари 1966.



© Венцеслав Константинов, 1966

| top | home | e-mail |

Created: 27.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop