ПОДБОРЪТ

Венцеслав Константинов


      Първото, непредубедено впечатление от пъстротата на книжния ни пазар е, че тук владее някакъв предначален хаос, че подборът на чуждестранните "заглавия" е подчинен на случайността. Но това впечатление е измамно. Трябва да участваш в издателски съвети и редакционни колегии, за да знаеш колко усилия и амбиции се хвърлят в съставянето на книгоиздателските планове, та да се задоволят най-малко три разнопосочни изисквания: "заглавието" трябва да бъде ХУБАВО, НОВО и ПЕЧЕЛИВШО. И тук е коренът на противоречията.

      Коя книга е "хубава"? Издателствата разчитат най-вече на вкуса на преводача, предложил "заглавието". Разчита се и на осведомеността и усета на рецензента. Но преводач и рецензент често са едно и също лице, а досега едва ли е имало случай преводач да е предложил за издаване книга, която да не е "хубава"! Най-вече се разчита обаче на известността на писателя, на хвалебствията, които му отправя чуждата литературна преса. Така рекламният шум около едно произведение вече влияе предварително върху оценката му у нас - книгата става "хубава", преди още да е прочетена. И тъй се случва добре рекламирани "заглавия" без особени художествени достойнства, но от "прочут" автор да се появят и на нашия пазар - за да ни разочароват. В търсене на голямото, "стабилно" име издателствата неволно се водят едно от друго - да не кажем "като слепци". Тъй можем да очакваме да се появят наведнъж четири творби на японския писател Кобо Абе, макар че цяло десетилетие той е отминаван с недоверие от българските книгоиздатели. И ето че "открие" ли се един световен автор, макар и с многогодишно закъснение, започваме да издаваме неговите "събрани съчинения", та чак до най-слабата му книга. При това понякога се води истинска скрита, че и явна война между издателствата - кой да грабне поредния "неизвестен шедьовър".

      Коя книга е "нова"? Поради традиционното вечно изоставане от явленията в световния литературен процес, през последните години в нашето книгоиздаване възникна законният стремеж да влезем в крак със събитията, да вървим по още "горещите" им следи. Какво по-хубаво от това! Но от скептицизма и подозрението към всичко "по-модерно", бързо се стигна до обратната крайност - "новост" на всяка цена! Така започнахме да публикуваме книги-еднодневки и то в утвърдени поредици, в големя тиражи, само защото оригиналът бе още "топъл". Навярно ще настъпят дни, когато литературната "новинка" ще бъде преценявана особено критично, понеже големият съдник, времето, все още не си е казал думата. И когато ще се замислим колко много творби от "съвременната класика", от "пропуснатите страници" чакат ред. Защото има книги, които определят облика на една национална култура, които трябва да са достояние на всеки образован човек. На първо място тук влизат вечно съвременните основни произведения на световната литература - "Илиадата" и "Одисеята", "Библията" и "Божествена комедия", "Дон Кихот" и "Гаргантюа и Пантагрюел" и толкова много други. А защо липсват те в нашите книжарници? Също можа да се каже, че книжовната култура на една страна се определя от книгите, които стоят постоянно по лавиците, а не от тези, които се продават "като топъл хляб" и също тъй бързо се забравят. Защо, след като се подготвя издаването на "вечните книги на България", да не се помисли и за една многотомна поредица "вечните книги на света"? Убеден съм, че такава една поредица е необходима, че ще намери своите читатели и дори ще бъде "продаваема", ако постоянно се преиздава според търсенето. Така стигаме до третия "демон" - печалбата!

      Коя книга е "печеливша"? Веднага ще ни отговорят: "Малообемната, многотиражната, бързоликвидната книга!" Ето магическата формула на финансовия успех! Но тя е нож с две остриета. Когато пазарът се препълни с малки по обем, симпатични книжки със съблазнителни заглавия и най-примамливи корици, но с лимонадено съдържание, къде остава място за литературата? Нямам нищо против криминалните романи, научната фантастика, необузданата еротика - убеден съм, че това е нужно като стъпало към един по-развит литературен вкус. А и къде е границата между "забавно" и "сериозно" четиво? Нима "Престъпление и наказание" на Достоевски не е първокласен криминален роман? Нима "Преображението" на Кафка не е чиста проба фантастика? И нима "Бел ами" на Мопасан не е книга, изпълнена с еротика - и то каква еротика! Но когато всички тези външни особености станат самоцел, евтина примамка за "масовия читател", издаването на подобни книги едва ли може да бъде оправдано с повелите на "новия икономически механизъм". В едно отношение, убеден съм, всички читатели си приличат: в книгите човек дири преживяване. А какво ще бъде то зависи от личния му вкус и културно равнище. Но вкус и култура се възпитават! Тъй че никнещите като гъби след дъжд блудкави библиотечни поредици, които трябва да "вържат" финансовите планове на издателствата, свидетелстват само за професионална леност и търсене не леснина. Така истинската литература постепенно губи читатели, а книгоиздаването се превръща в печалбарска дейност от твърде съмнителен вид. Страхувам се от деня, когато на щандовете с преоценени книги ще видим не само Вергилий, но и всичко онова, заради което си струва да се трудиш на преводаческото поприще.

      Едно е ясно: нашето книгоиздаване е във възход. През последните години излязоха книги, за които преди можехме само да мечтаем. И това очевидно ще продължава. Но този все по-нарастващ поток, преди да се е превърнал в потоп, трябва да бъде разумно регулиран и културно осмислен.






- In: сп. "Панорама", София, 18 февруари 1982.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop