ДВАМА ПОЕТИ НА КУЛТУРНОТО ОБНОВЛЕНИЕ

Венцеслав Константинов


      Наричат бащата ласкаво "дядо Славейков", защото в народното съзнанието неговият образ оживява като символ на древна творческа мощ, таена векове наред в българската душа и бликнала в съдбовен исторически час, за да подготви ръста и победата на националното ни самосъзнание. Вгледаме ли се в поизтритите му портрети, вниманието ни завладяват високото чело, волевата извивка на брадата, тежките възрожденски мустаци и преди всичко живите, но и малко тъжни очи. С този си лик Петко Славейков е най-популярната фигура у нас през осемдесетте години на XIX век и като един от най-пристрастните борци за свободно държавно устройство става истински народен кумир. Когато се появявал на трибуната на Народното събрание, живият му и образен език плющял весело като здрав камшик над обществените недъзи и откликвал дълбоко в душите на учени и неуки.

      Какъв ли не е бил този разностранно надарен мъж, положил основите на новата българска литература, на какви ли не поприща е опитвал способностите си, прилагал енергията си този здрав син на балкана? Живял в скиталчество от юношески години и спрял за малко, за да създаде семейство в планинския градец Трявна, откъдето произхожда родът му, този неуморен културен обновител опознава всестранно живота на народа си и се изявява като учител, фолклорист, поет, преводач и публицист, проявява се като талантлив журналист - в Цариград издава първия български сатиричен вестник "Гайда", става народен представител в борбата по Църковния въпрос, а след Освобождението се озовава в центъра на обществения живот на младата българска държава - взима активно участие в изработването на демократичната Търновска конституция, става министър и какво ли не още? Но и сега протестиращ срещу социалното безправие, поетът е отново преследван, гонен от властници и княз, но остава несломим и способен за най-тежки нравствени изпитания. Защото борбата е неговата стихия! Така той създава лирика с висок граждански патос, с исторически оптимизъм, обогатява поезията ни с нови теми из народния живот и упражнява грамадно влияние върху българската книжовна реч. За него колосът на новата ни литература Иван Базов ще каже: "Той пръв със своя майсторски чук издяла от грубата скала на българския език изваяния с изящни линии и форми." Жизнерадостна и светла натура с ведър поглед върху света и историята, дядо Славейков вдъхна живот на обновения ни културен бит и остави подире си непресъхваща следа.

      Борческият темперамент на бащата сякаш се влива и разраства в мирогледа на сина. При всичката му склонност към тихи съзерцания и романтични настроения, Пенчо Славейков ще обладава и страстта за отстояване на обществените си идеали; мрачните състояния, моментите на разколебаване, на отчаяние, намерили вдъхновен израз в ранната му стихосбирка "Момини сълзи", отстъпват бързо на вродената бодрост и здраво самочувствие, на мъжествената решителност, на съкровената представа за поета като жрец и воин. Той възпитава своя прояснен творчески дух под въздействието на бащинския възрожденски демократизъм и народното ни творчество, но наред с това черпи идеи от европейската художествена мисъл, живее с големите образни на световната литература и по примера на Омировата "Илиада" и "Пан Тадеуш" на Мицкевич замисля грандиозната си поема "Кървава песен", където пресъздава трагиката и героизма на народа ни през Априлското въстание (1876), превърнало се в истинска национална епопея. Неслучайно за тази му поема датският поет Йенсен предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда.

      Закърмен с идеалите на народностния живот, младият Славейков се превръща като баща си в един от стълбовете на културния живот у нас - сътрудничи на известното списание за литература и критика "Мисъл", издава антологията "На острова на блажените" и преводния сборник "Немски поети", с който запознава българската читателска публика с любимите си образци от немската поезия. Многостранно надарена личност, Пенчо Славейков не остава кабинетен поет, а влага енергията си в социалните конфликти на времето - критичното му отношение към монархизма го сближава тъкмо с онези демократични сили, сред които в края на миналия век е водил борба против корупцията в управлението и личния режим на монарха и бележитият му баща.

      Със своето многообразно творчество, с естетическите си идеи и голямата си личност Пенчо Славейков, подобно на бележития си баща, е създател на нова епоха в българската литература. Така тези двама тревненски поети, съчетали в духа си вътрешната съсредоточеност и мечтателност с активното обществено начало, се превръщат в символ на творческите върхове, към които е устремена и съвременната българска поезия.






- In: сп. "Български курорти", София, кн. 2, 1978.



© Венцеслав Константинов, 1978

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop