НОРБЕРТ РАНДОВ

Венцеслав Константинов


      Неотдавна, по време на поредния конгрес по българистика, из софийските улици можеше да се види един забързан висок мъж със сламена коса и ясносини очи, стиснал в ръка неизменна мрежичка с книги. Слабото му лице излъчва строгост, която всеки миг ще се разсипе в усмивка - ведра или иронична, унила или ликуваща. Този облечен винаги в сиво мъж на неопределена възраст, но с пъргава походка и младежки вид е Норберт Рандов - "един от първите и най-изтъкнати преводачи и познавачи на българската литература в ГДР", както официално го наричат.

      Помня смесицата от умора и непреклонност, с която ми описваше трудностите при разтълмяването на Софрониевото "Житие и страдание" - над него бе работил близо двадесет години. А ето че и последният ни разговор - край Народната библиотека, в конгресните дни - бе пак за същото: само че сега "непреводимият текст" беше Паисиевата "История славяноболгарская". Редакциите на готовия вече ръкопис нямаха край. Сякаш за отмора Рандов бе превел Далчевите "Фрагменти" - книгата излезе с невероятен за нашата издателска практика апарат: всеки фрагмент номериран, при нужда коментиран, показалец на имената, списък на споменатите в текста произведения и оригиналните им заглавия, тематичен регистър и указател за първата публикация на всеки един от четиристотин и осемдесетте фрагмента! И тази книга бързо се изчерпа в ГДР, претърпя за кратко време второ издание - подобно на Софрониевото житие и по-рано "Панонски легенди". И то не само заради съдържанието и автора, а и заради утвърденото, респектиращо име на преводача.

      Русият синеок човек с жива усмивка, приел българското фамилно име и българската литература като своя съдба, безшумно вършеше делото си, популяризираше в немскоговорящия свят нашата книжнина - от най-старите й страници до изявите на днешния й ден.

      Така едно от последните начинания на Норберт Рандов - наред с работата му върху "Антология на старобългарската литература" - е сборникът със стихотворения от Александър Геров. Тази неголяма книжка излезе от печат през миналата година като пореден номер на библиотека "Поетичен албум" на берлинското издателство "Нойес лебен". Между меките й корици са събрани четиридесет и шест сред най-ярките творби на поета, взети от стихосбирките му "Ние, хората", "Стихотворения", "Нашата сила", "Най-хубавото", "Приятели", "Свободен стих", "Прашинки". Рандов е направил подбора и е осигурил подстрочния превод. Но наред с това се е погрижил художествената интерпретация да бъде дело на неслучайни хора - сред преводачите четем имената на такива изтъкнати поети като Адолф Ендлер, Уве Грюнинг, Хайнер Мюлер. И действително по-голямата част от стихотворенията звучат на немски като оригинална поезия, не са загубили нищо от лиричното си съдържание, нито от своеобразната си форма.

      Ето пример с известната творба на Геров "Еделвайс" из книгата му "Свободен стих":

                                                                  Смъртта ме люлее на своите скути
                                                                  и нещо красиво разказва ми тя:
                                                                  - Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,
                                                                  на кал и вода ще ти стане кръвта.

                                                                  Тъй хилядолетия ти ще пътуваш
                                                                  в земята, по корени и по листа,
                                                                  при среща със близките ще се вълнуваш,
                                                                  ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

                                                                  Готви се, приятелю, дълго готви се,
                                                                  когато един еделвайс разцъфти
                                                                  в листата му нежни да сбереш своите мисли
                                                                  и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

      Тези стихове, посветени на Иван Пауновски, са пресъздадени на немски от поета Уве Грюнинг. Смисълът на стихотворението е останал непокътнат, но най-важното: претворена е адекватно духовната атмосфера, съхранена е силата на поетическото внушение. За това немалко допринася и съвършено предадената в немския превод прозодия на Геровия стих.

      Нека добавя, че малката книжка, скрепена с две телчета, е отлично оформена: на корицата е репродуцирана в цвят картина от софийския художник Стефан Минев - връстник на поета. А на фолиото е отпечатана графика от Мана Парпулова. Сборникът е въведен от два взаимнодопълващи се критически откъса от Иван Пауновски и Божидар Кунчев - в своето взаимодействие и противодействие те дават възможно най-пълна представа за сложния поетичен свят на Александър Геров.

      Тази книга, излязла в популярна и твърде четена литературна поредица, ще приобщи младата немска читателска публика към един от най-интересните ни съвременни поети, който - по думите на Здравко Петров - "се стреми да проникне в света на странното, метафизичното, в подземните галерии на живота и човешката психика".

      И това дължим отново на преводача, критика и ценителя, на приятеля Норберт Рандов!






- In: в-к "Пулс", София, 8 юли 1981 г.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop