ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ НА РОМАНА ПРЕЗ 1978

Венцеслав Константинов


      Литературната продукция през 1978 г. убеждава, че романът като форма на художествен изказ и познание претърпява развитие както в идейно-тематично отношение, така и с оглед на неговата стилистика. Огромното количество романи, излезли на книжния пазар, обаче съвсем не може да се счита за признак на възход на жанра. За обгледания период се запазва традиционното съотношение между малкото на брой значителни произведения в една или друга национална литература и преобладаващото количество на художествено непълноценните книги-еднодневки.

      В настоящия анализ са взети под внимание около двеста романа. Материалът е разделен за улеснение по видове и подгрупи, които имат условен характер. Не без значение е количественото разпределение на белетристичната продукция през изтеклата година: исторически романи - 15 %, политически романи - 11 %, социално-битови романи - 33 %, психологически романи - 21 %, научнофантастични романи - 8 %


      1. СЪВРЕМЕННИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН - КОСТЮМИРАНА ЕСЕИСТИКА


      Сред огромната книжна продукция в света през 1978 г. особено място заема историческият роман във всичките му разновидности: от романи с религиозна и псевдорелигиозна тематика през историческите хроники, фамилните саги, военните панорами до биографичните камерни творби. Съвременният исторически роман, като че вече няма претенцията да прониква в историята и да разкрива нейните закономерности и скрити механизми. Вместо с историята, той се занимава повече с "истории", т. е. с човешки съдби, разположени в една или друга обществено-историческа ситуация. Така сюжетът с неговите перипетии и развръзки се оказва само външно одеяние, някакъв маскараден костюм, под който прозират проблемите и тежненията на съвременния свят.

      Романът на Карл де Скот (Швейцария) "Кръст и орел" разглежда на пръв поглед религиозна проблематика. Тук орелът символизира Римската империя в първите следхристиянски столетия, а кръстът олицетворява смъртта на Христос. Разказвач е самият Юда Искариотски, който, вече старец, хвърля поглед назад към живота си и го описва на своите синове. Оказва се, че Юда не се е самоубил, както твърди писанието, и не е предавал Христос, а тридесетте сребърника не са били възнаграждение за предателството му. Чрез тази "ревизия" на християнския мит де Скот го хуманизира и разкрива неговите реални за съвременния ни живот измерения. Подобен е и романът на Джузепе Берто (Италия) "Славата", в който житието на Христос е разказано пак от Юда. Сред романите за късното Средновековие в социалистическата литература се откроява третата част от трилогията на Бохумил Ржиха (Чехословакия) "И остана само мечът", в която действието се развива през XV в. по времето на Иржи Подебрадски. А Иржи Шотола (Чехословакия) публикува романа си "Светията на моста" за управлението на крал Вацлав IV. Сред френските исторически романи привличат вниманието книгата на Робер Мерл "Съдбата на Франция" - пространна фреска за епохата на религиозните войни във Франция през XVI в., както и творбата на писателката Франсоаз Мале-Жорис "Жан Гийон" - хроника на политическите и религиозните интриги през епохата на Краля-слънце, а също романът на Анри Тройа "Затворник щ 1", чийто главен герой е млад офицер, участник в заговор за сваляне на руската императрица Екатерина II. Действието на романа на Ерих Кош (Югославия) "В търсене на Месията" се развива през XVII в. Главният герой Месията има духовнически сан. Той иска да организира освободително движение в могъщата Отоманска империя, за да премахне насилието и установи справедливост. В романа Кош поставя за разглеждане въпросите за водачеството и вярата в идеята, за смисъла и съдбата на освободителните движения, за отношението между отделния човек и масата, както и проблема за властта и нейната реализация. А в романа си "Златно руно" югославският писател Борислав Пекич проследява съдбата на едно цинцарско семейство в неговото няколковековно съществуване: от разрушаването на Моско поле през XVIII в. до 1941 г. Проблемите, които разглежда авторът, са възможността или невъзможността за отделния човек да се изяви извън генетичните родови рамки, извън семейните закони и техните често пъти нехуманни ограничения за индивида. Италианският писател Елио Бартолини разказва в романа си "Папска церемония на Сан Марко" една история от средата на XVIII в., развиваща се в рамките на аристократична Венеция. Тук авторът създава своеобразен ореол на миналото. Подобна е и творбата на сънародника му Пиеро Санавио "Родината", където - в драматично-ироничен ключ - е разказана историята на Венецианската област от древни времена до днес и се проследява обществено-политическото развитие в нея. Сред историческите романи трябва да се отбележи и книгата на Роуна Мартин "Сватба под бесилото", получила първа награда за историческа творба. Главната героиня е обвинена несправедливо в магьосничество и тук в поредица от сцени, изпълнени с насилие и садизъм, се разглежда проблемът за социалните и религиозни предразсъдъци.

      Към историческите романи следва да бъдат причислени и книгите, чието действие се развива на фона на по-новата световна история. Такъв е романът на Фредерик Манфред (САЩ) "Зелената земя", в който се разказва за американския Среден запад от началото на двадесетото столетие. Главният герой е момче, стремящо се да достигне красотата на мечтаната "зелена земя", за която се говори често в неговото семейство на беден фермер. А и романът на Мървин Джоунз (Великобритания) "Борбата днес" представлява фамилна хроника на едно английско семейство, което взима участие в борбата срещу реакцията в страната през периода 1930-1970 г. Бащата е работник и комунист и олицетворява прогресивните идеи и въжделения на автора. В романа си "Страната в изгнание" италианската писателка Мария Брандон Албини се обръща към антифашистката борба от тридесетте години в Италия. Този период е фон на събитията и в книгата на Алберто Бевилакуа (Италия) "Една скандална младост", чийто централен образ е красива млада жена от долината на По, която обича, бори се и страда за своите идеали.

      Особено място сред историческите романи заемат книгите, посветени на Втората световна война и превъплъщенията на фашизма. Така Алберто Леко (Италия) разказва в романа си "Среща във Винер Нойщат" за войната в нейните най-жестоки прояви - расизма, масовите унищожения и депортациите. Подобен е и романът на сънародницата му Джулиана Морандини "Виенски кристали", в който се прави политически и психологически анализ на фашизма. Носителят на Нобеловата награда за литература за 1978 г. Исаак Башевис Сингър пресъздава в романа си "Шоша" отново родната си Варшава от годините на войната. Неговият герой е младеж, който обръща гръб на богатството и свободата, за да остане верен на родовите си традиции. Доминик Фернандес (Франция) пресъздава в книгата си "Розовата звезда" историята на едно дете в Париж по време на окупацията. Романът внушава идеята, че революцията и борбата за свобода не бива да се отлага за утре. Също и книгата на П. Х. Нюби (Великобритания) "Роднини" разказва за Втората световна война, като действието се развива в Северна Африка. Но на този исторически фон се разиграва само един класически любовен триъгълник: млад мъж съблазнява жената на чичо си и години по-късно, когато смята, че тя е починала, я открива наново, но любовта се оказва невъзможна. Сходен по своя характер е романът на сънародника му Джим Фарел "Завладяването на Сингапур". Навлизането на японските войски в Сингапур през 1942 г. се използва като фон за разгръщането на интимна драма.

      Особена форма на историческия роман са романите-равносметка на отминалата епоха, в които описаните съдби са подложени на преоценка. Тук спада романът на Зигфрид Ленц (ФРГ) "Музей на родния край", който критиката окачестви като своеобразен "урок по родинознание". Ленц внушава в книгата си, че възприемането на света е възможно едва тогава, когато човек възприеме пълноценно родината си. Главният герой на книгата е запалил своя частен музей, за да унищожи онова, което желае да съхрани по друг, по-чист начин - своята изгубена вътрешна родина. От съвсем друга идейна гледна точка се прави равносметка на историята в романа на Пилот Мариан (Полша) "Еднорогът". Тук е описана среща на съратници от войната, за която пристига поканен от СССР представител на действала на полска територия разузнаваческа група. Срещата става повод за ново осмисляне на изминалите събития, на подвига и саможертвата в човешкия живот.

      Към историческите романи трябва да причислим и някои ярки биографични творби. Тук следва да посочим преди всичко романите, излезли в ЧССР: на Яромира Коларова "Диамантената брошка", на Йозеф Хорак "Зовът на гората" и на Ладислав Фукс "Кристалното чехълче".


      2. ЗАВРЪЩАНЕТО НА "ГЕРОЯ" В ПОЛИТИЧЕСКИЯ РОМАН


      Проблематиката на историческия "есеистичен" роман намира естествено продължение в днешния политически роман. Тук сюжетът добива неприкрито съвременно одеяние. Конфликтите са незавоалирани, сблъсъците на социалната арена са реални, а героите - ярко изявени. Разбира се, сред големите образци на съвременния политически роман ще открием и дълбока метафорика, и цялостна критика на модерната цивилизация, и раздипляне на "вечни проблеми" като отчуждението, любовта и смъртта или разрива между органичния човек и обществото.

      Сред тези романи се налагат на първо място художествените проучвания на следвоенните години - периода на стопанско и психическо съвземане след разрухата и опорочаването на духовните и нравствени ценности. Тук особено характерен в социалистическата литература е романът на Гюнтер Кунерт (ГДР) "В името на шапките", който разказва за първата година след войната в Германия, когато царят спекула, корупция и духовно брожение, а в страната "процъфтява" ясновидството, понеже много хора са дирели близките си, разпръснати от бурята на войната. Февруарските събития през 1948 г. в Чехословакия са тема на романа "Пращене в клоните" от Войтех Цах и на книгата на Антон Балаж "Сенките на миналото". Във втория роман действието се развива на село и в него се разглежда въпросът за необходимостта от революционни преобразования в страната.

      Своеобразна модификация на военните романи са повествованията за военните действия по време на политическите конфликти в бившите колониални страни и за сраженията по бойните полета на Виетнам и в Близкия Изток. Така в романа на Андре Стил (Франция) "Три крачки в една война" се проследяват пораженията в съзнанието и психиката на обикновения френски гражданин, нанесени от Алжирската война. След осеммесечния си престой в ада на "мръсната война" героят на романа се изправя пред необходимостта да подложи всичко на преоценка, за да се разграничи от извършените злодеяния. Във втория роман на Оливия Манинг (Великобритания) "Загубената и спечелена битка" се разказва отново за войната в Близкия Изток. Описани са съдбите на обикновени войници от египетската армия, които с въодушевление и ентусиазъм се хвърлят в бой, но се сблъскват с корупцията сред висшето офицерство. На близкоизточната война е посветен и романът на Стефан Бекман (Швеция) "Гарфункел", чийто герой - бивш жител на Израел - се отрича от политическия ционизъм.

      Политическите вълнения в Западна Европа през 1968 г., надигането на студентската левица и на революционно настроената младеж, са тема на редица романи за "майските събития". Така книгата на Петер Хениш (Австрия) "Май отмина" налага извода, че тези вълнения не са донесли нищо осезателно, но са разкрили много обществени язви на капиталистическото общество. Едноименният герой от романа на Урс Йеги (Швейцария) "Брандайс" е професор, който си спомня собствените ученически години и политическата атмосфера в бащиния дом. Студентските вълнения събуждат у него надежди за други, по-човечни социални отношения. Името на героя е символично и съдържа вътрешно противоречие - "пламтящ лед", което определя амбивалентността на неговата позиция. В поредицата от романи-равносметка на изминалото десетилетие от революционни вълнения можем да включим в метафоричния роман на Леонардо Шаша (Италия) "Кандид или сицилианска мечта", в който се проследява жизненият път на един чистосърдечен и добронравен герой - по образец на Волтеровия "Кандид" - до неговото политическо израстване и дистанциране от крайната левица в страната.

      Романи на политическата диктатура - така можем да наречем поредицата от творби, които разобличават фашистоидните политически режими днес. Така в книгата си "След президента" италианският писател Антонио Алтамонте анализира близката история и политическия живот в Португалия. Боливийският писател Режи Дебрей описва в романа си "Нежеланият чужденец" нелегалната революционна борба в една "бананова република" в Латинска Америка, където властва военна диктатура. Централно място в книгата заема животът на партизаните в боливийските джунгли. Проблемът за властта и нейните много лица е тема на романа "Главата на хидрата" от Карлос Фуентес (Мексико). Писателят прави дисекция на съвременната мексиканска действителност, сред която поставя своя герой - объркан, смел и отчаян авантюрист, живеещ сред химери и затъпяваща пустота. Подобен е романът на бразилския писател Хосе Г. Вейга "Сянка на брадати царе", в който чрез образа на едно дете със средствата на магическия реализъм е обрисуван животът в една страна, страдаща под гнета на жестока диктатура, чийто символ е сянката. Сред сивото всекидневие хората не различават настоящето от бъдещето и миналото. "Днес се бърка с вчера, а утре не съществува дори и в сънищата", заявява един от героите. Тук трябва да причислим и романа на Джон Ъпдайк (САЩ) "Превратът", чието действие се развива сред един измислен народ в Африка, изживяващ културна деформация в резултат на политическия гнет и наплива от евтини западни стоки. Свое място в тази поредица има и романът на Ерве Базен (Франция) "Един пожар подавя друг пожар", който разкрива една драма на страстите, вплетена в политическата драма на неназована латиноамериканска държава (аналогията с Чили е недвусмислена). "Една история, в която любовта тържествува над палачите дори и в смъртта", отбелязва критиката. С романите, отразяващи политическите борби ще завършим панорамата на съвременната политическа проза. Книгата на австралийския писател С. Дж. Кох "Година на опасен живот" има за сюжет събитията в Индонезия през последната година от властта на Сукарно. Разкриват се политическите интриги и задкулисни машинации, съчетани с развлечения в публичните домове. Родолфо Дони (Италия) пресъздава в романа си "Ако не, не!" най-близката политическа история на Италия, като разкрива вътрешните борби в християндемократическата партия. Сънародникът му Себастиано Адамо описва в книгата си "Доверен човек" успехите на Италианската комунистическа партия по време на изборите през 1976 г. Проблемът за властта и народа е тема на романа "Писмо до Палме" от шведския писател Ханс Арвидсон. Тук се разглежда въпросът какво е необходимо на социалдемократическото правителство, паднало от власт през 1976 г. след четиридесетгодишно управление, за да спечели отново доверието на масите. А задкулисните машинации на консервативната партия са тема на романа "Партиен конгрес" от Херта Кнутсдотер (Швеция). Кризата на дейността на Лейбъристката партия в Англия, напразните усилия на политици, писатели и депутати с леви убеждения, членове на парламента, да създадат нов съюз в центъра през лятото на 1977 г. е тема на романа "Ритуални центрове" от Стюарт Еванс (Великобритания). А действието на романа "Есенни маневри" от сънародника му Мелвин Брег обхваща подготовката за общи избори и участието на Маргарет Тачър в нея. Романите за вътрешнопартийните политически борби получават по правило твърде едностранчиви оценки от критиката, която търси в тях преди всичко идеологическо потвърждение на съществуващата социалнополитическа система в съответната страна.


      3. СОЦИАЛНО-БИТОВИЯТ РОМАН И ТРАДИЦИОНАЛИЗМЪТ


      Темата за политическите борби, социалните конфликти и мястото на човека в тях прониква също както в романите за бита в големия град, за религиозния фанатизъм в малкото провинциално градче, така и в романите, посветени на средната класа или на съвременното село. Политизирането на всекидневния бит се свързва и с темата за насилието, за застрашеността на човешкото съзнание от невидими политически сили.

      Така в романа си "Господарите на утринния сумрак" Петер О. Хотьевитц (ФРГ) изобразява един фиктивен герой, който внезапно е обзет от чувството, че е заподозрян, следен и обграден от хора, заплашващи живота му. Стълкновението на героя със съда се превръща в остра сатира на съвременното буржоазно общество (в стила на Кафка), което не е в състояние да се справи с модерния тероризъм дори след събитията в Могадишу. А Джузепе Понтиджа (Италия) разказва в романа си "Невидимият играч" за напрегнатото преследване, предприето от един университетски преподавател срещу невидим враг, плод на собствената му фантазия. Упадъкът на едно икономически и обществено силно семейство в Перу е пресъздаден в романа на Хосе Мануел Гутиера Суса "Така ми каза Артуро". Централен образ в тази фамилна хроника е най-младият син, който е предводител на революционно настроените младежи и накрая е убит от стария и предан слуга в богатия дом, който не може да проумее младежкия ентусиазъм за борба срещу остарелия обществен строй. Сходна проблематика има романът на испанския писател Хосе Луис Олайсола "Време за вечерня". А в романа си "Дърво-пътник" писателката Клер Ечерли разкрива неразкрасената и затова предадена в сиви тонове истина за живота и борбите на работническата класа във Франция.

      Особено място в тази поредица заемат романите за екологическата криза и околната социална среда. Катрин Пейзан (Франция) издига в романа си "Клоунът от улица Монторьой" глас срещу пораженията, които съвременната цивилизация нанася върху човека. Главен герой тук е един старец, когото булдозерите, сриващи един стар парижки квартал, прогонват от дома му. Тази проблематика, но разгледана от друг идеен ъгъл, намираме и в романа на Франтишек Неужил (Чехословакия) "Живият камък", където действието се развива в един циментов завод. А шведският писател Ян Хелстрьом обрисува в книгата си "Прекият път" група млади учени, която работи в областта на генетиката и се изправят пред дилемата за съхраняването на живота или неговото унищожаване. А творбата на П. К. Йершилд (Швеция) "Вавилонско стълпотворение" пресъздава микроклимата на междучовешките отношения в една голяма болница. Сънародникът му Юхан Баргум пък е избрал за тема на романа си "Тъмна стая" самотата в големия град.

      Продължение на тази линия намираме в провинциалния роман, в който се анализира конфликтът между патриархалния органичен бит и модерния механичен градски живот или пък, обратно - провинцията се представя в безотрадна светлина като средище на безпросветен и лишен от духовност живот. В романа си "Изворът" шведската писателка Керщин Екман разказва за хората в едно малко село, където внезапно нахлуват нови нрави и нови порядки. А действието в творбата на Ленъкс Кук (Великобритания) "Манипулаторът" се развива в провинциален градец, в къщата на бивш учител, който доживява сетните си дни. Заплашен от сестра си, че ще го даде в старчески дом, той намира болногледачка, която се оказва жена с демоничен характер и подчинява на властта си всички обитатели на къщата. Също в провинциална среда се развива интригата и на романа "Двама братя" от Стенли Мидълтън (Великобритания). Това е разказ за един поет-учител и неговия брат, преуспяващ бизнесмен. За разлика от конвенционалните представи тъкмо поетът е показан като ограничен и студен човек, а бизнесменът е изпълнен с великодушие и разбиране на света. Самотата в семейството на село е показана в романа на Сюзан Пру (Франция) "Телеграмата". В мрачното жилище на бездетни мъж и жена пристига по погрешка телеграма - покана за сватба. Колебания дали да се отиде на сватбата събуждат тежки спомени от миналото. В основата на романа на Джойс Керъл Оутс (САЩ) "Синът на утрото" е залегнало пък едно типично американско явление: религиозният фанатизъм в малкото провинциално градче. Тази поредица завършва с романа на Алфредо Хименес Нуньос (Испания) "Животът на един андалузки селянин", в който се разкрива като своеобразна сага съдбата на испанските селяни от началото на века до наши дни и борбата им за съществуване в условията на капиталистическото обкръжение.

      Значително място в художествената литературна продукция през 1978 г. заема семейният роман. Проблемите на микросоциалната клетка, на междучовешкото общуване в тесните рамки на семейството, е тема толкова традиционна, колкото и съвременна. Този вид литература има постоянна читателска прослойка, към която се обръщат немалък брой съвременни писатели. В семейния роман се преплитат мелодрамата и трагедията, патосът и комедията. Нерядко той е изпълнен с есеистични елементи и моралистични разсъждения. Така в романа на Джон Ървинг (САЩ) "Светът според Гарп", обявен за "най-добра книга на годината", се анализира семейната проблематика на млад, но вече известен писател. Този дълъг, криволичещ готически разказ с подчертан вкус към комичния ужас, където всички герои завършват трагично, е същевременно коментар върху изкуството, твореца и същността на творческото въображение. А в романа си "Чичо" Джулия Маркъс (САЩ) разкрива нерадостната съдба на едно еврейско семейство в Америка. Самотата и отчуждението като тема са намерили тук според критиката реално превъплъщение в истинска човешка болка и човешко страдание. Героят пък на Алън Силитоу (Великобритания) в творбата му "Синът на вдовицата" преживява множество трагикомични перипетии в семейния си живот, защото той и съпругите му произхождат от различна социална среда. Английската писателка Нел Дън разкрива в романа си "Единственото дете" живота на богато американско семейство, живеещо на един остров в Средиземно море. Бащата разсейва скуката си, като се занимава с океанография и с това изморява цялото си семейство, заето единствено със задоволяване на своите капризи. Синът, който живее в един затворен социален свят, изпитва еротично влечение към майка си и в пристъп на ревност я убива. Подобен иронично-пародиен подход към семейната проблематика откриваме и в романа на Памела Джонсън (Великобритания) "Добрият съпруг", в който е описана връзката на красива и отегчена вдовица с един десет години по-млад мъж. След продължителен "щастлив" брак тя става все по-зависима от него и постепенно загубва своята самоличност. А Миранда Хайман (Великобритания) обрисува в романа си "Под небесната дъга" скуката на социалния живот, която разрушава семейното щастие. За да превъзмогне тази скука сънародникът й Тимъти Моу пък пренася съдбата на едно семейство в романа си "Кралят на маймуните" сред екзотичната атмосфера на Хонконг. Шведският писател Карл Рюне Нурдквист анализира семейния живот в романа си "Цяла есен", сънародничката му Маргарета Сари разказва с горчив хумор в романа си "Майка гребе, а греблото е счупено" за семейния живот на село, видян през очите на съпругата. Проблемите на жената в брака са тема и на Карло Кастеланета (Италия) в книгата му "Проекти за щастие". Една недоволна от участта си съпруга напусто търси начин да избяга от всекидневието и да изгради свой собствен живот.

      Романите за конфликта между поколенията също не предлагат нищо ново като тема и ни възвръщат към литературния традиционализъм. Новият елемент тук е политизацията на семейния живот и идеологическите стълкновения между бащи и деца. В романа си "Всекидневната смърт на моя баща" Паул Керстен (Швейцария) описва духовното узряване на един младеж, в чийто живот "самоомразата и егоизмът, омразата и любовта към бащата, ненавистта към майката и страхът от смъртта съпровождат формирането на мъжествеността". Конфликтът между баща и син е тема и на сънародника му Герхард Вагнер в романа "Дните стават по-дълги". Първоначалното чувство на възхищение от бащата се превръща в презрение, след като синът узнава, че той някога е бил член на нацистката партия. Това откритие го подтиква към бунт и той се включва в една комунистическа група, за да намери отговор на всички онези въпроси, които не е посмял да зададе на баща си. А в романа си "Градината на Филипини" Валтер Матиас Дигелман (Швейцария) осъжда една покойна майка, която има вина пред сина си. Момчето се опитва да разчисти сметките си с миналото, за да намери най-верния тип жизнено поведение и да се приспособи към социалната среда. Отговорността на родителите към децата е тема на първия роман на Брус Арнолд (Великобритания) "Певец на сватбата", в който е описана съдбата на едно тринадесетгодишно момче, останало без майка. Бащата е бивш флотски офицер, който води разгулен живот и е оставил сина си в пансион. Момчето обича баща си и живее в страх другарите му да не научат истината за него. Изоставен от баща си е и героят на Уилям Тревър (Великобритания) от романа му "Децата от Динмът". Момчето живее съвсем самотно, пренебрегвано от майка си и по-голямата си сестра, единствено с образите от телевизионния екран. На ежегодния църковен празник то се опитва да възпроизведе едно прочуто убийство, но по такъв оригинален начин, че да бъде забелязано от водещия телевизионното предаване за откриване на таланти. Действията на момчето обаче се превръщат в обикновено злодеяние, което то върши единствено, за да удовлетвори нараненото си чувство за принадлежност към този свят. Конфликтът пък между дъщеря и баща е тема на английската писателка А. С. Байът в романа й "Девицата в градината". Обрисуван е животът на един учител по английски, който се мъчи да осуети женитбата на дъщеря си с един енорийски свещеник и с това я отчуждава от себе си. Негърският писател от САЩ Ърнест Гейнз описва в книгата си "В моя бащин дом" историята на отмъщението, което един син извършва над баща си, защото той е поел пътя на борбата и не желае да признае извънбрачното си дете. Така алегорично Гейнз пресъздава темата за разрушителните последствия от прекъсването на жизнените корени на човешкото съществуване. Подобна е проблематиката и на романа на Йон Ерпенбек (ГДР) "Анализ на една вина", където се разкриват различните възгледи на бащи и деца, техните схващания и оценки за нравствените стойности, за социалната значимост на човешката дейност, за дръзновението и честността в научната работа.

      Конфликтът родители-деца намира своето естествено продължение в романите, разглеждащи проблемите на младото поколение. Така в своя първи роман "Неделно кино" Юрген Теобалди (ФРГ) прави автентичен портрет на поколението в Западна Германия, родено по време на войната. Героите се шляят по улиците и площадите, ходят в неделя на кино и чакат да пораснат с надеждата, че ще станат много по-различни от родителите си. Катастрофата, която един от героите претърпява при пробно пътуване с ремонтирана от него лека кола, се превръща в символ на житейската участ на цяло едно младо поколение. Така и двамата герои на романа "Задънена улица" от Ото Щайгер (Швейцария) по неволя стават съучастници в злодеянията на една терористична група с неясна програма и мъгляви убеждения. Това ги изхвърля от релсите на живота и момичето, влюбено в своя злополучен приятел, извършва самоубийство. Тема на романа е всъщност безпътицата и самотното загиване на обърканите млади хора в един свят на тайно насилие. Бунтът на младото поколение срещу юридическата система в съвременното буржоазно общество е тема на романа "Вредни наклонности" от Йост Нолте (Швейцария). Писателят поставя на обсъждане въпроса за двуличното участие на обществените институти във възпитанието на младежта. А в романа "Опити за приспособяване" на сънародника му Петер Бетс се обрисува съдбата на един млад човек в несигурните му опити да се приспособи към окръжаващия го свят и така да намери уж себе си. Диренето на устои в реалния живот е основен проблем и в книгата на Юдора Уелти (САЩ) "Дъщерята на оптимиста", където се разказва за вътрешната борба на едно момиче да намери сили да свикне с мисълта за смъртта на своя любим баща. Трудностите на пубертетната възраст са тема на романа на Дженифър Фицуилям (Великобритания) "Колко години оттогава". Героинята е младо момиче, което живее в малък крайбрежен град в североизточна Шотландия, чувства се много самотно, защото родителите му са разведени и е принудено да живее при баба си. Момичето изпада в апатия, избягва от дома си и търси да намери в труда загубения си психически център. Така и младият герой на Джон Тофт (Великобритания) в романа му "Подземното дърво" е измъчван от чувството, че не може да понася повече своята среда (той живее в малък провинциален град с майка си, след като е загубил баща си във Втората световна война) и мечтае да тръгне по широкия свят със смътната надежда, че навсякъде ще се усеща по-добре отколкото в дома си. Сидни Шелдън (Великобритания) разглежда в романа си "По кръвна линия" темата за навлизането на жените в административния апарат - сравнително нов мотив в съвременната литература. Младата героиня обаче се оказва в последна сметка неспособна за ръководна дейност и накрая прехвърля поста си на президент върху своя съпруг, като си запазва контрола над акциите в предприятието. А в романа си "Вътрешен живот" Алберто Моравия (Италия) разказва за една млада революционерка, живяла сред чуждата и враждебна среда на висшата буржоазия, проследява нейното постепенно израстване в морално и политическо отношение и вътрешния й бунт срещу политическите нрави в страната. Самотата и объркаността на младежа в големия град е тема на романа на Мишел Пиеду (Франция) "Да крещиш заедно с някого", а сънародникът му Амет Жак-Пиер в романа си "Падащата нощ" разглежда същата тема през погледа на двама влюбени, които се разхождат през нощта из един квартал на Париж, разкъсвани между неразбирателството, самотата и отегчението.

      Проблемите на младежта са обект и на редица източноевропейски писатели. Така в романа си "Далтонист" Станислав Рудолф (Чехословакия) разказва за един млад учител, който воюва с еснафщината и буржоазните предразсъдъци в учебната система. А Иржи Швейда (Чехословакия) разглежда в романа си "Две хиляди светлинни години" съдбата на един младеж, който отбива редовната си военна служба и се сблъсква с въпросите за семейството и верността, за корупцията и култа към парите. Волфганг Трампе (ГДР) обрисува в романа си "Сподавени дни" живота на един млад актьор, който се е разделил с професията си и с любимата си и търси изцеление от мъката си в идиличните, по-скоро идеализирани от спомена дни на детството. Това му помага да превъзмогне слабостта си и да намери отново мястото си в живота. А за основа на романа на Курт Вюнш (ГДР) "Фишкоп" е послужила дружбата на двама младежи, работещи като сервитьори. Единият е типичен консуматор, човек, който винаги успява да се нагоди към условията. А другият отстоява своето чувство за достойнство и чест. Двамата се влюбват в едно и също момиче и в любовта разкриват същността си. А героят на Хорст Бастиан (ГДР) в романа му "Сила и нежност" е студент, който превъзмогва негодността си за военна служба и преживява една трудна любов на фона на съвременни житейски конфликти. Промените в характерите внушават мисълта, че животът се нуждае не само от сила, но и от нежност.

      Към съвременната социално-битова проза трябва да причислим и феминистичния роман - книги, написани от жени, в които се разглеждат специфичните проблеми на съвременната жена в стремежа й към еманципация и развиване на творческите си заложби. Така в центъра на романа на Памела Хейнз (Великобритания) "Мъже на бели коне" е животът на една девойка, която след завършване на училище е изпратена от майка си в католически манастир. Тя се влюбва в един рибарски син от селото, където нейна приятелка я завежда да прекарат ваканцията. След много драматични перипетии, когато героинята се изправя пред избора между охолен живот и артистично поприще, тя бива убита от приятелката си. В същата сантиментално-драматична гама е написан и романът на Маргарет Пауъл (Великобритания) "Жена в очакване". В този първи роман на авторката се разказва за любовните преживявания на една жена, прекарала детството си в мизерия и отчуждение, стремяща се да намери липсващата й обич в многото случайни връзки. Самотата на жената в съвременния свят е тема на английската писателка А. Л. Баркър в романа й "Тежко перо", където животът на героинята е проследен от детските й години до преклонна възраст. Също така и Барбара Пим (Великобритания) описва в романа си "Сладкото гълъбче умря" съдбите на жени на преклонна възраст, които имат нужда да даряват и да получават любов. И сънародничката й Бърнис Рубинз пресъздава в книгата си "Петгодишна присъда" съдбата на една самотна, потисната стара мома. Твърде различен по своята проблематика обаче е романът на швейцарската поетеса Ханелиз Ташау "Провинциален покой", в който се описва жизненият път на млада жена, напразно опитваща се да се приспособи към застиналия, строго разграничен и безжизнен провинциален свят. Героинята избягва от своята социална среда, за да заживее според собствените си представи и желания. Външно романът напомня традиционния "роман на развитието", но тук посоката на самовъзпитанието е обратна - вместо да се интегрира с обществото, в порива си към индивидуална себеизява героинята на Ташау извървява тъкмо обратния път. "Полът на мислите" е роман от Юта Хайнрих (ФРГ), в който тридесет и седем годишната авторка предлага според критиката "нови възможности за изразяване на женската субективност и за самоанализ". Вместо с морализаторски тон да се бунтува срещу женското нещастие, да заема феминистичната поза на невинна жертва на мъжкото насилие, Юта Хайнрих се опитва в книгата си да събере разпилените останки от индивидуалността на героинята си. Отношенията в нейното семейство са представени като неизбежни верижни реакции, които държат всички в шах и им гарантират всекидневното удовлетворение на техните безмълвни, мъртви души. В този роман женската воля за самостоятелност е изобразена като проява на безмилостен егоизъм към живота и себеподобните. Ан-Софи Нийлсен (Швеция) разглежда в романа си "Подчинение" съдбата на едно младо момиче от буржоазно семейство, което поради стремежа си към свобода скъсва с близките си, но се влюбва в един мъж и отново изгубва свободата си. А в "Мечта за един живот" - роман от Сюн Акселсон (Швеция) се разказва в автобиографично-изповеден тон за живота на едно момиче сред условията и конфликтите на съвременното буржоазно семейство. Подобна е и темата на творбата на Клер Галоа (Франция) "Животът не е роман", чиято млада героиня е омъжена за възрастен лекар и живее с двете малки дъщери в просторна къща в Индия. Животът й протича без вълнения и любов, без смисъл. "Жените на дъжда" е вторият роман на Сюзан Пру (Франция), публикуван през 1978 г. Тук е описана връзката на една девойка с млад инженер, който строи път в една бивша колониална страна в Азия. Действието се развива на фона на постоянния дъжд, чието водно огледало според критиката "отразява нюансите в човешката душа". А действието на първия роман на американската писателка Валери Мартин "В движение" се развива в щата Луизиана. Героинята, в стремежа си да вникне в живота и стане част от него, си внушава, че й е предопределена мисията да посвещава хората в християнство, макар и в модерен смисъл. Романът завършва с прозрението, че животът е винаги по-богат и по-всеобхватен от съществата, които го населяват, но без които той не може да съществува.


      4. ИРАЦИОНАЛНОСТ И "НОВА РАЦИОНАЛНОСТ" В ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ РОМАН


      В съвременната психологическа проза екзистенциалната проблематика (въпросите за личната свобода и избора, за смисъла на човешкия живот и значението на смъртта) е все така актуална, макар и обогатена от социални идеи и политически внушения. Особена категория тук са романите на личната равносметка. Характерен в това отношение е романът на английската писателка Айрис Мърдък "Морето, морето", чийто герой е известен театрален режисьор и драматург на шейсетгодишна възраст. На върха на кариерата си той се оттегля в една необитаема къща на брега на морето, заживява сам, припомняйки си миналото - многобройните любовни авантюри, някогашните приятели, съперници, врагове. В морето на живота, той се е чувствал винаги самотен плувец, движещ се между чудовища. Житейската му равносметка е нерадостна, защото в своя заник той е останал съвсем сам. Подобен по сюжет и тема е романът на Джон Фаулс (Великобритания) "Даниел Мартин", чийто герой е популярен драматург и сценарист, изгубил връзката с миналото си, със своето същинско "Аз". Изправен пред смъртния одър на приятеля си от младини, той осъзнава, че въпреки привидното си благополучие, животът му е празен и лишен от смисъл. Централен образ в романа на Дж. М. Стюард (Великобритания) "Пълен срок" е бивш преподавател в Оксфорд. От няколко години той пише драматични творби, но е измъчван постоянно от неудовлетворение, анализира сложното си минало, любовните си авантюри, раздялата с жена си и не знае как да уреди живота си. И трите романа засягат повече или по-малко проблема за смисъла на творчеството. В романа си "Ледниковата епоха" Маргарет Драбъл (Великобритания) анализира живота на един осъден, който изтърпява наказание в планински затвор в Англия. След години, изпълнени с неразрешими проблеми и неприятности, героят най-сетне намира вътрешно спокойствие. Далеч от дом и близки той се научава да се радва на дребните неща в живота, като ги осмисля по нов начин. В този си роман Драбъл прославя съществуването и според критиката "нищо не може да заглуши нейния жизнерадостен, ироничен, изпълнен с надежда глас". Героят на Греъм Грийн (Великобритания) в романа "Човешкият фактор" е двоен агент, който работи срещу Апартейда в Южна Африка и в края на живота си е принуден да живее в самота, завинаги откъснат от семейството си, разколебан и разочарован в смисъла на живота си. В книгата се поставя за разглеждане проблемът за стойността на политическия ангажимент и цената, с която се заплаща погрешно избраният път. В книгата си "Фотограф на сенки" Волфдитрих Шнуре (ФРГ) под формата на своеобразен "дневник на писателя" прави отчет на едно човешко съществуване. Тук процесът на творчеството е превърнат в художествен обект. Романът съчетава кратки истории с пътни скици, диалози, подбрани цитати и протоколи на сънища. Анализ на човешката душа и на нейните пътища за проявление прави и шведският писател Ларш Густафсон в романа си "Смъртта на пчеларя". Подобна, но идейно преосмислена от друга гледна точка е проблематиката на романа на Юрий Трифонов (СССР) "Старецът", чийто главен герой е бивш участник в Гражданската война, стар болшевик, личната съдба на когото е свързана дълбоко със съдбата на отечеството. Отчужден от младото поколение, непроумяващ враждата между семействата на децата си и друго семейство, заради покупката на една вила, той живее със своите спомени, идеализирайки изминалите героични години и самия себе си. Опит за житейска равносметка прави и Вернер Хайдучек (ГДР) в романа си "Смърт край морето". По място на действие книгата е свързана с България и нашето Черноморие, като част от героите са българи. Романът представлява вътрешен монолог на един писател, който лежи в болница и изживява последните си дни, преди да почине от инфаркт. Подлагайки на преоценка житейския си път, героят засвидетелства топлото си отношение към България, но с примитивното си виждане на съвременната политическа действителност чувствително намалява стойността на книгата.

      Близък до романа-равносметка се оказва съвременният автобиографичен роман, в който нерядко се разглеждат и проблемите на творчеството или отношението между художника и обществото. Така в романа си "Трева за изгаряне", получил наградата "Рьондо", френският писател Конрад Детрез описва в иронично-саркастичен план странното приключение на живота си - селско дете, израсло сред религиозни спорове и противоречия между фламандци и валонци, което "забягва" в Бразилия. Там героят открива любовта, борбата и революцията, включва се в нелегалното съпротивително движение, бива затворен, изтезаван и прогонен от страната, за да се озове в Париж по време на майските събития през 1968 г. А в своята "одисея на ежедневието", както критиката нарича романа на Ален Жуфроа (Франция) "Изживян роман", писателят се опитва да свърже в едно цяло своите спомени за детството, сънищата си, размишления за политическата борба, болката от ревността, чувствата си към жените - желани, обичани и изгубени, преображенията на мисълта, повтарящите се игри на подсъзнанието и на шанса. С две думи - да изобрази "оперетата на голямото щастие да живееш". В автобиографичната си книга "Една руска майка" Ален Боске (Франция) описва етапите, белязали съдбата му - Белгия, Германия, Ню Йорк, Париж, пресъздава спомените си от Одеса и България. Това е разказ за една съдба, озарена от присъствието на майката. Така и в социалистическата литература Владимир Пазоурек (Чехословакия) пресъздава в романа си "Трънлив път" своето детство и юношество, прекарани в душните години по време на Първата световна война. Хората и събитията, видени през очите на момчето, са съпоставени с възгледите на много по-възрастния наблюдател. А Роман Братни (Полша) в романа си "Дневник на моите книги" разказва своята творческа биография, както и съдбата на поколението "колумбовци" през периода непосредствено след Втората световна война. Книгата е допълнение към портрета на полския литературен и културен живот през последните тридесет години.

      Романите за личната житейска равносметка, както и съвременният автобиографичен роман са израз на "нова рационалност", на един опит да се осмисли изминатият път и проблемите на битието, да се подчини психологията на умозрението и се разкрият закономерностите в душевното развитие на героите.

      Друго направление в психологическата проза обаче е ирационалният роман, в който животът е представен като необозрима плетеница от несвързани едно с друго събития, които причиняват радост или болка, но не придават на личното битие някакъв общозначим смисъл. Особена категория представляват в това направление романите за бягството от действителността. Характерен в това отношение е романът на Хоакин Хименес-Арнан (Испания) "Прозрачните острови", в който се разказва за приключенията на трима чудаци, отчаяни от света, в който живеят, и мечтаещи за утопичен свят, където "всичко е възможно и позволено". Те предприемат трудно пътуване, като се надяват да намерят "прозрачните острови" - плод на тяхното въображение и отчаяние. Но, достигнали този въображаем архипелаг, установяват, че той е населен с чудовища, деспотични същества, престъпници, убийци, наркомани и луди. Романът е пример за бягство от живота в света на утопията, за разлика от романа на Керъл Уайт (Великобритания) "Правят всичко това с огледала", където бягството се извършва в играта. Това е разказ за две приятелки, които, за да се забавляват, имитират маниерите и репликите от комедиите на тридесетте години. Но докато за едната това е приятна игра, за другата - цинична и неискрена - заниманията им са празно представление със студени огледални образи. Особен случай на бягство от реалните проблеми на живота в любовта откриваме в романа на Маргьорит Дюра (Франция) "Корабът ''Нощ''". Действието на книгата се развива в затворено пространство, без връзка с външния свят. Двама души, които никога не са се виждали, са свързани помежду си единствено чрез телефонния кабел. Те си говорят, обичат се, ревнуват се и се преследват. Това е разказ за страстта, която не води наникъде, но нищо не може да я спре - тя е толкова голяма - че обезличава човека. С друга оценка обаче подобен проблем се анализира в романа на Иржи Швейда (Чехословакия) "Ако умра", чиито герой е тридесет и пет годишен архитект, напълно задоволен материално, с добра работа и чудесно семейство. Един ден той изоставя всичко и заминава в Прага с едно младо момиче. В романа се поставят за разглеждане фалшивите и истинските стойности на живота. Бягството от живота в смъртта е своеобразно разгледано в романа на Ларш Юленстен (Швеция) "Спомени в обратен ред". Тук хронологията на действията е обратна - в първата глава героят държи реч на собственото си погребение, а в последната се ражда. Копнежът по смъртта повдига въпроса доколко човек се чувства у дома си в живота и дали не трябва да го изгради по друг начин.

      Свое място в тази поредица имат и романите за нарушената самоличност, в които бягството от себе си често завършва със стремеж към самопознание и откриването на истината за собствения живот. Особено характерен в това отношение е и романът на Патрик Модиано (Франция) "Улица на мрачните магазинчета". Героят е частен детектив, който излиза в пенсия и започва най-трудната анкета в своя живот: търсенето на собственото "аз". Той е човек, страдащ от амнезия, но е не само същество без памет, ала и без начало, без произход, без корени. Това дирене на липсващото минало се извършва сред един свят, населен от скитници, черноборсаджии, бордейни призраци и безродници, които блуждаят по улицата на "мрачните магазинчета" - символизираща мрака в съзнанието на героя. Невъзможността да се избяга от собствената същност е тема на романа на Паскал Лене (Франция) "Ако заминем", в който се разказва за човек, поел по пътя назад към миналото, за да се уж освободи от него. Зад лекия и забавен тон на повествованието се разкрива мрачна и болезнена трагедия: разказвачът се чувства затворник на своето пусто минало. Нарушената идентичност е тема и на Луи Гию (Франция) в романа му "Безпътният Коко". В съзнанието на героя се води безмилостна борба в отказа да се възприеме реално светът. Твърде особен по своята проблематика е романът на Герхард Рот (Австрия) "Зимно пътешествие". Героят е селски учител, който усещайки все по-остро своята преходност, се опитва да се "самопотвърди" преди всичко чрез еротичните връзки със своята приятелка - отчаянието, с което и двамата се хвърлят в секса, пронизва цялата книга. Романът на Томас Бернхард (Австрия) "Дихание" ни представя герой, който е безнадеждно болен и е настанен в болница. Когато съседът му по легло умира, той решава да се бори за живота си като "последна възможност за съвършена самота". Търсенето на личната духовна физиономия е тема и на романа "Фигурата" от Деметрио Гутиерес (Испания). Главната фигура в книгата е прочут тореадор, отвратен от изкуствената слава и спортния бизнес. Фернандо дел Пасо (Мексико) проследява в романа си "Палинуро от Мексико" пътищата, по които върви човек, за да стигне до познанието за себе си и за битието, да проникне в мистерията на живота, на любовта и на смъртта.

      Особена разновидност на съвременната психологическа проза са романите за кризата в средната възраст, т. нар. "мидлайф-крайсис". В романа си "Стеснителният" Алън Лелчък (САЩ) обрисува проблемите на един застаряващ душевно мъж, който след неудачен брак и несполуки в живота е престанал да се бори със съдбата си. Книгата представлява самоанализ, в резултат на който героят достига до изводи за издръжливостта на човека пред живота, за разрухата на съвременното буржоазно общество и за упадъка на литературата. А Дарси О'Брайън (САЩ) в романа си "Живот като всеки друг" описва едно американско семейство на кинозвезди. Проблемът за остаряването на обществото се свързва с темата за възпитанието на младежта в един свят, в който Холивуд е олицетворение на житейския идеал. Проблемите на възрастта разглежда и Кингсли Еймис (Великобритания) в романа си "Нещото на Джейк", само че в остър комичен план. Героят е шейсетгодишен оксфордски преподавател, който смята себе си за Дон Жуан, но неочаквано загубва влечението си към жените, подлага се на сексуална терапия и от това произлизат редица забавни ситуации. А шведският писател Стиг Класон разглежда в романа си "Нямате живот за застраховане" взаимоотношенията между хората, които остаряват, тяхната любов и неосъществени мечти. Така и Габриеле Воман (ФРГ) разказва в романа си "Ранна есен в Баденвайлер" за един композитор на средна възраст, който изживява творческа криза. Героят достига до първата и единствена среща в живота си с партньор, който променя съдбата му - една мишка. Писателката оставя открит въпроса кой е по-безпомощен в живота - малката мишка или човекът с неговата нищожна лична проблематика.

      Романите за сексуални перверзни са своеобразна модификация на съвременния психологически роман. В тях душевната разпокъсаност на героите и разпадането на личността се представя - понякога в иронично-пародиен план - като своеобразна естетика на грозното и болезненото. Така в романа на Една О'Брайън (Великобритания) "Джони, едва те познах" се описват прелюбодеяния, хетеро- и хомосексуални връзки, изнасилвания, и убийства. Главната фигура в книгата е жена на средна възраст, която убива млад мъж, защото той е получил апоплектичен удар в леглото й. Това убийство е толкова безсмислено, колкото и случайният полов акт. А героите на Йън Макюън (Великобритания) в романа му "Циментовата градина" са обречени от автора да обитават един свят, изпълнен с перверзии и насилие. Бащата е починал от сърдечен удар, майката се разлага в сандък, заровен в мазето, а братът и сестрата се отдават на кръвосмесителна страст. В романа си "Успех" Мартин Еймис (Великобритания) дава израз според критиката на своя особен интерес към грозното, пошлото и гнусното в живота. Разказва за бисексуални и кръвосмесителни връзки, като се стреми да предизвика възмущение и погнуса към извращенията на героите си. "Ливия или жива погребана" е роман на Лорънс Даръл (Великобритания), в който е описана мъчителната любов на един млад писател с една лесбийка, която проявява вкус към негърки и циганки и на всичко отгоре е член на нацистката партия. Филип Рот (САЩ) издига секса в култ в романа си "Професор по сладострастие".

      Тези книги са симптоматични за някои характерни тенденции в съвременната западна проза: сексът се представя като "съвременният еквивалент на църковната молитва", а насилията и убийствата - като по-възвишен акт на половата връзка.

      Характерна разновидност в тази поредица е психопатологичният роман. Действието в романа "Светлина върху медената пита" от Дейвид Раунъл (Великобритания) се развива във въображаем град, който приютява "обезумелите от законите за зърнени храни, от републиканизма и от ирландския въпрос". Безумието витае над града като смрад. Границата между психопатите и нормалните е почти заличена. Героинята в романа на Ема Тенънт (Великобритания) "Лошата сестра" убива майка си и брат си и се поставя въпросът доколко тя е психически болна и доколко - здрава. А Франсис Кинг (Великобритания) разказва в романа си "Действието" за една жена, която е написала книга за починалото си малоумно дете и влиза в конфликт със заобикалящите я, които страдат от неизлечими мании и комплекси. А в книгата си "Елвира или кислородните очила на Луи XIV" Робер Пепен (Франция) обрисува своя герой в момент на безизходица, витаещ между лудостта и смъртта. Накрая той е затворен в психиатрията, "защото не може и не знае да обича". В романа на Уилям Уортън (САЩ) "Бърди" се описва военна психиатрична болница в Кентъки, в която е затворен един болен ветеран от войната. Той мечтае да стане канарче, да се събере с любимата си и да учат малкото си да лети. Според критиката "повествованието е загадъчна плетеница от минало и реалност, от логика и абсурд, които подбуждат към дълбок размисъл".

      Романите за душевно болни нарастват особено много в литературата на Великобритания и на САЩ. За техни предшественици критиката счита затворническите и военните романи. Те вече имат своя традиционен персонаж: безчувствената и подла старша сестра; лекарят-терапевт, който е жесток и същевременно се държи като палячо; болният, който е честен в своята заблуда, но е жертва в ръцете на персонала; пациентите, които накрая вдигат бунт за освобождаване. Клиниките за душевно болни напомнят за външния жесток свят и се превръщат в мъчителен символ на съвременния обезумял от напрежение, високи скорости, замърсена околна среда и безчовечни взаимоотношения късноиндустриален свят.


      5. НАУЧНОФАНТАСТИЧНАТА УТОПИЯ И "МОДЕРНАТА МИТОЛОГИЯ"


      В интервю пред западногерманското списание "Шпигел" американският писател Рей Бредбъри заяви, че според него научната фантастика се интересува не толкова от бъдещето, колкото от съвременните проблеми: "Тя предизвиква у подрастващото поколение желание да проникне в тайните на света и да го промени..." В друг брой на същото списание бе публикувана голяма статия от мюнхенския педагог Петер Хайткемпфер за моралното опустошение, което оказват върху младежта научнофантастичните романи - прикрита форма на литературата на ужасите и на криминалните четива.

      Между тези два полюса се разпределя и книжната продукция в областта на научната фантастика през 1978 г. Според френския критик Максим Жакюбовски "това е литература, пълна с противоречия, радиоскопия на лудостите на съвременния свят, жива в пълния смисъл на думата". А особено място тук заема фантазният роман, чиято основна тема е гибелта на човечеството и краят на света. В романа на Гор Видал (САЩ) "Калки" главен герой е ветеран от Виетнамската война, който си е присвоил името на древноиндийско божество, защото си е въобразил, че нему е отредена мисията да спусне завесата след гибелта на човечеството. Когато този край наистина настъпва, като страховито-грандиозен спектакъл, оцеляват само Калки, три жени и всички животински видове, за да бъде намерен отново изгубеният рай. Но оцелелите откриват, че заедно с тях са останали измамата и подлостта. А в романа си "Чумата в Ню Йорк", двамата американски писатели Г. Грейвънз и Дж. Мар разказват как една болна катерица е заразила с чума - древното проклятие на боговете - млад човек, погалил я случайно. Така избухва епидемия, която никой и нищо не може да спре. Поставя се въпросът трябва ли да се разруши Ню Йорк, за да се избегне опасността от заразяване на цялата страна, а даже и на планетата. Италианският писател Карло Касола рисува в романа си "Оцелелият" световна катастрофа, която опустошава планетата. Единственото живо същество, останало на нея, е едно куче, защото - по думите на писателя - "кучето е добро, но глупаво като човечеството, което се самоубива несъзнателно". Също и Паоло Волпони (Италия) предлага в романа си "Раздразнителната планета" картина на света след катастрофата на оцелелите герой - маймуна, слон, патица и едно джудже. Апокалиптичният край на света, представен в романтичен план, като предупреждение към човечеството, рисува и Антонио Порта (Италия) в романа си "Кралят на магазина". Шведският писател Бу Беску описва в романа си "И водата покри земята" един драматичен ден в Ноевия ковчег, а в книгата си "Безлюден свят" френският писател Жан-Пиер Андревон разказва за един мъж и една жена, които след голямо природно бедствие, унищожило планетата, се мъчат да възстановят събитията от миналото. Също и словашката писателка Алта Вашова има за тема на романа си "Артисти" ситуацията върху планетата след гибелта на човечеството, когато цивилизовани кибернетични машини създават модели на човешки същества.

      Сравнително по-богат избор на теми имат същинските научноизследователски романи, в които се разказва за технически изобретения и невероятни пътешествия в космоса. Така в романа си "Прекъсвателят" Шийла Маклауд (Великобритания) описва съдбата на трима английски космонавти, чиято капсула излиза извън предначертаната орбита, но британското външно министерство не желае да повика на помощ друга "велика сила", за да ги спасят. Романът на Джордж Търнър (Великобритания) "Любимият син" е посветен на проблемите на биологията и има за тема създаването на хора по изкуствен начин, като поставя въпроса за научната етика и за границите на техническите експерименти. Романът на Робърт Шикли (Великобритания) "Алхимичната женитба на Елистър Кромтън" съчетава научната фантастика с елементи на психоанализата. Героят търси в космоса двете трети от собствената си личност, които са му били изрязани по хирургичен път още в детството. Романът "Ако звездите бяха богове" от английските писатели Грегори Бенфорд и Гордън Еклънд разказва за астроном, който стига до извода, че "животът на другите планети е може би величествен, но в никакъв случай не е весел". В романа си "Духовен заряд" френският писател Ромен Гари разказва историята на един гениален учен, който се жертва заедно с любимата си жена, за да помогне на човечеството да избегне катастрофата след откриването на "човешкия дъх" - идеалното течно гориво, което може да увеличи мощта на техниката и тя да установи пълна власт над света.

      В комичен план полският писател Адам Вишнйевски Снерг разказва в романа си "По думите на разбойника" за един убиец, който една сутрин се събужда в променен свят - цялото му обкръжение е имитация, по улицата се движат пластмасови хора, забързани към картонени къщи. Той попада в странни конфликтни ситуации и убива хора, мислейки, че убива кукли. А в центъра на сюжета на романа "Тайно съобщение от Прага" от Йозеф Несвадба (Чехословакия) е едно научно откритие, по-пагубно от атомната бомба. Според критиката "романът се отличава с остро и политически смело виждане на съвременната действителност". Накрая във фантастично-хумористичния роман на Бохумил Нохейл (Чехословакия) "Грешният Вацлав" се разказва за един селянин, който е отвлечен от загадъчни същества на далечна планета и когато отново успява да се върне в селото си, намира го коренно променено.

      Така, разказвайки притчи за бъдещето на човечеството, научнофантастичният роман създава една "модерна митология" със свои герои, мъченици и божества. Напоследък този роман се обогатява както с политически, така и със социалнобитови елементи. А немалко произведения се характеризират с дълбок и убедителен психологизъм, което постепенно извежда научнофантастичния роман от сферата на тривиалната литература - от масов жанр го превръща в творчество с висока художествена стойност.


      6. ТИПОЛОГИЯ И СТИЛИСТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ РОМАН


      Типологията на съвременния роман може да бъде обхваната само в груби контури, тъй като "чистият вид" почти не съществува - наблюдава се постоянно преплитане на различни типови характеристики. В книжната продукция през 1978 г. се забелязва подчертано възвръщане към реалистичната традиция, особено в социално-битовия и политическия роман. Като пример се налага книгата на Мери Гордън (САЩ) "Последна отплата", която проследява моралните сътресения у една тридесетгодишна жена, посветила живота си на грижи за своя болен баща. Романът на Рамон Айера (Испания) "Приятните вечери със Сесила" включва реалистични описания на живота в съвременна Испания, пропити от сарказъм и остра социална критика. Сюжетът му са преживяванията и наблюденията на героя, който се опитва да развлече една нещастна девойка, прикована на легло от тежко психическо заболяване.

      Нов тип романтизъм се проявява в романа на Ерих Кьолер (ГДР) "Зад планините". А герой на романа на Андре Дотел (Франция) "Лека нощ, Барбара!" е сантиментален младеж, влюбен в родния си град Париж. Една вечер той среща красиво момиче и нейният образ, както и името Барбара, стават събирателни за всички жени, преминали през живота му.

      Критиката определя като "бароков роман" книгата на Патрик Гренвил (Франция) "Червенокосата Диана", в който се пресъздава в съвременно осветление мита за богинята на лова. А книгата на Марк Адлърд (Великобритания) "Гренландецът", в която се разказва за пътуването на героя като юнга на борда на китоловен кораб, дава повод на критиката да говори за възвръщане към викторианския роман.

      Особен тип представлява притчовият роман, чийто вид се открива преди всичко в научната фантастика, но от него се възползват и автори на творби, в които се обсъждат общите проблеми на човешкото съществуване. Така в романа си "Децата на лятото" Робер Сабатие (Франция) описва не детството си, както го е изживял, а детството, за което е мечтал, "детството на едно лято". А сънародникът му Жак Кариер разказва в романа си "Пещерата на чумавите" историята-притча за група хора, които се укриват в една пещера по време на чумната епидемия в Европа през XIX в. Там те се връщат към примитивния начин на живот и така откриват наново загубеното щастие.

      Есеистичният роман откриваме не само в историческата проза. Пример за това е книгата на Феликс де Асуа (Испания) "Прекъснатите уроци", в която липсва интрига, липсва и сюжетно развитие. Романът представлява размисъл върху проблемите и развитието на самия роман, върху историята на музиката и връзката на живописта с действителността.

      Налагащ се нов тип сред белетристичната продукция е романът-факция, в който съжителства документалният факт с художествени видения. Към този тип можем да причислим историческия роман на Алексей Плудек (Чехословакия) "Чешкият крал Карел IV". Също и в романа на Джузепе Туньоди (Италия) "Адуа", чийто сюжет се развива в края на XIX в., се смесват документалната хроника с художествената измислица. Според критиката чрез този похват авторът поставя върху нови основи проблемите за приемствеността между отделните епохи и влиза в задълбочена полемика с традиционния исторически роман. Подобен похват намираме и в книгата на Пиерс Пол Рид (САЩ) "Крадците от влака", в която се проследява предисторията, извършването и последствията от "най-голямото престъпление на века" - влаковия обир в Англия през 1963 г. Съчетание от фактология и фикция наблюдаваме и в романа на Тим О'Брайън (САЩ) "Преследването на Качато", където са описани преживяванията на автора във Виетнамската война. А романът на Робърт Кувър (САЩ) "Публично изгаряне" представлява обвинение на морално банкрутиралото американско общество по времето, когато Никсън е президент. В повествованието се сливат фактите с измислицата, комедията с ужаса, пародията с трагедията.

      Особена разновидност на последния тип романи е книгата на Ришард Война (Полша) "Разговор с баща ми". Тя представлява записан разговор на писателя със своя баща преди смъртта му. По-късно Война допълва този диалог със спомени от детството си и така придава на книгата надлична стойност, превръща я в своеобразен диалог между поколенията и публицистична картина на Полша между двете световни войни. В романа на Пол Търу (САЩ) "Дворец от снимки" се разказва житейската история на една фотографка, която е болезнено привързана към собствения си брат. Тази любов я подтиква да развие своя артистичен дар, изостря нейната чувствителност и наблюдателност. Така тя "се среща" и разговаря с известни писатели като Робърт Фрост, Т. С. Елиът, Д. Х. Лорънс и Греъм Грийн. Елементите на автентична или измислена документалност тук се преплитат с художествената измислица. Подобен похват намираме и в романа на Кармен Мартин Гаите (Испания) "Задната стая", в който протичат паралелно три разказа - спомените на писателката за нейното минало, мислите на един мистериозен непознат и собствения поток на съзнанието, докато авторката седи пред пишещата машина.

      Елементите на роман в романа откриваме в творбата на Джон Уейн (Великобритания) "Разказът на продавача на индулгенции". Героят на романа се оказва плод на въображението на "истинския" герой, който е писател и изгражда един литературен свят. Подобен стилов похват намираме и в книгата на Даниел Буланже (Франция) "Огледалото на Иси", в който се разказва за един библиотекар в малко, затънтено градче, пишещ в свободните си часове романи. В тях той изгражда съдбите на хора от своя град и реалността не опровергава неговите измислици - след смъртта на библиотекаря, когато романите му биват открити, те започват да оказват влияние върху живота на жителите в градчето.

      Като калейдоскопичен роман може да се определят творбите, в които една и съща история се разказва по няколко различни начини. Подобен е похватът в романа на Ален Роб-Грийе (Франция) "Спомени за златния триъгълник". Сам авторът открива четири различни сюжета в историята на книгата: 1) Един затворник е подложен на разпит заради сексуално убийство и се мъчи да докаже своята невинност; 2) Един лекар прави опити върху юноши в един бордей; 3) Освирепели младежки банди са се настанили в града и разрушават изоставените дворци; 4) Един заподозрян полицай трябва да фалшифицира собствените си разследвания, за да премахне доказателства, които го сблъскват със закона.

      Като пример за роман-мозайка може да се посочи книгата на Жорж Перек (Франция) "Животът - начин на употреба". Писателят създава с този си роман своеобразна фреска на човешката съдба, като описва една сграда и нейните обитатели, техните занимания и развлечения.

      Романът-дневник е представен от творбата на Герхард Майер (Швейцария) "Правият канал", която под формата на отчет описва унищожаването на природата и загубата на вътрешна хармония у личността.

      Книгата на Пйотр Войчеховски (Полша) "Наклонената плоскост" е образец на съвременния епистоларен роман. В поредица от писма се разглеждат въпросите на човешкото съществуване, конфликтът между представите и действителността, очарованието от тайната на живота.

      Като драматургичен роман може да се определи книгата на Ян Йоханидес (Чехословакия) "Непризнатите врани", чиято тема е замърсяването на околната среда край един гигантски химически завод. Романът е изграден като наниз от монолози и диалози на действащите лица.


      Разнообразието в типологията и стилистиката на съвременния роман е симптоматично: продължава сливането на жанровете, разрушаването на границата между отделните литературни видове и родове, между отделните изкуства. Романът черпи нови сили за живот във всички посоки и, макар и да не преживява разцвет, доказва своята жизнеспособност и художествена годност.






- In: "Поглед върху чуждестранната художествена култура '78", София, 1979 с. 264-320.



© Венцеслав Константинов, 1979

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop