МИТРОПОЛИТСКАТА ЦЪРКВА "СВ. МАРИНА" В ПЛОВДИВ

Венцеслав Константинов


      В южното подножие на пловдивското Трихълмие, точно срещу седловината между Джамбазтепе и Таксимтепе, където някога е била голямата порта на крепостта, е разположена митрополитската църква "Св. Марина" - един от най-интересните и най-стари храмове в града. Преданието говори, че на това място още преди XV век е имало стар молитвен дом със същото име, който бил няколко пъти разрушаван и отново изграждан. А пък немският пътешественик Стефан Герлах отбелязва в своя пътепис из Балканите, че през 1576 г. в църквата се е водило редовно богослужение. Днешния си вид "Св. Марина" е получила в средата на XIX век, когато е била основно подновена, изписана и украсена.

      Край северния вход на черковния двор се издига висока дървена камбанария, изключително архитектурно явление. Шестте етажа, изградени със стълповидни отстъпи, поразяват с изящната лекота, с която се открояват на фона на небето. А медните решетки върху прозорците на кулата подсилват ажурното въздействие на нейния силует. Тук металът и дървото са се обединили в неповторимо съзвучие от цветове, обеми и форми.

      Пред входа на църквата е възправена дълга редица от колони, увенчани с полукръгли изписани арки, които подчертават нейната тържественост и спокойно величие. Стенописите по таваните на аркадата създават онова предварително благоговейно настроение, което трябва да обземе богомолеца, преди да премине в преддверието на храма. А фино изкованите железни решетки върху тесните прозорци, в съчетанието си с дялания камък, подготвят окото за чудото на знаменития дърворязан иконостас. Вътре два реда масивни колони подпират тежките каменни сводове, обособявали трите църковни кораба. Приглушеният мрак, излъчван от потъмнелите стени, се прорязва от косите струи на светлината, проникваща през високите прозорци. Някога тук са живописвали големи майстори, един от които е прочутият зограф Захари.

      И пристъпваме към иконостаса! Целият изработен от орехово дърво върху липов скелет, той е композиран с изключителна монументалност. В цветните му орнаменти взимат участие най-красивите български цветя. Тук откриваме стилизирани рози и божури, разцъфнали карамфили, маргарити и макове, зрели слънчогледи. Сред ажурните извивки на дървото, изникват плодове - грозде, смокини, нарове. Вплетени са различни пойни птици - славеи, дроздове, чучулиги, разпознаваме орли, щъркели и гълъби, а също и фантастични същества, рожба на артистичното въображение на майсторите - змейове, дракони, крилати лъвове, ангели и херувими. Сред тази богата, тържествуваща флора и фауна са поставени човешки фигури, вплетени в общата жизнерадостна картина на композицията. Те не са изтъкнати като самостоятелни скулптурни групи, а са вплетени в общата тъкан заедно със зверинните елементи. Целият иконостас представлява чудна завеса от растителни и цветни спирали, прелестна песен на радостта, тържествен химн на живота. Виждаме как майката птица храни рожбата си, по-нататък свиреп лъв държи голям боздуган, а библейският Самсон разчеква устата на нимайския лъв. Проследяваме борбата между птица и змия, докато една сърна в бяг е захапана от ловджийското куче. Шестокрил ангел се рее над друга ловна сцена, в която е изобразен ловец с пушка и гарван с огромна човка. Ала най-изумителни са царските двери, в които майсторите-марангози от дебърската резбарска школа Коста Кочев и Коста Пасинов са вложили цялото си умение и необикновено изкуство. Тук изпъкват фигурите на Св. Георги, който убива змея, и на Св. Димитър, отдаващ заслуженото на лошия цар. Техните изображения са включени в изящната плетеница - сред нея се открояват два огромни дракона, държащи в устата си по чепка грозде, от която кълве мирен гълъб. Тази дълбока символика изразява всечовешката жажда за радост и укротено от пагубни страсти битие.

      Притихнала сред уличките на стария Пловдив, обвита в меката тишина на клонестите дървета, сред които живи птици, слезли сякаш от потъмнелия иконостас, пеят своите радостни песни, църквата "Св. Марина" остава жив свидетел на времето, на творческото майсторство на народа ни, не неговите вековечни копнежи по красота, мъдрост и избистрен духовен живот.






- In: сп. "Български курорти", София, кн. 4, 1979.



© Венцеслав Константинов, 1979

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop