"АНГЕЛОГЛАСНИЯТ"

Интервю с Венцеслав Константинов



      Животът на големия български средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел е обвеян с мрак и загадъчност. Историята го знае и като придворен "доместик" в константинополски императорски двор, и като монах-отшелник в Света гора. Едни автори търсят реалното му съществование в XII в., а други го отнасят към XIII и дори късния XIV в. В своята драматична новела "Ангелогласният" Венцеслав Константинов пресъздава един важен в живота на Кукузел период: бягството му от "царствения град" и оттеглянето му във Великата атонска лавра. Ето какво отговори авторът на новелата на поставените му въпроса:

      "Какви са сведенията, с които разполага историческата наука за живота на Йоан Кукузел и какви източници сте използвали за своята драматична творба?"

      - Единствени сведения за живота и дейността на Йоан Кукузел дава анонимното гръцко житие, чийто най-известен препис е на Полихроний Сирку. Според това житие Йоан е родом от Драч, учил е в императорската певческа школа в Константинопол, след което е станал пръв певец на императора. (В житието не се споменава точното му име.) По-късно, преситен от слава, почести й светска суета, Кукузел избягва в манастира "Св. Атанасий" на Атон, приема монашеството и остава там до края на живота си. В житието се казва и това, че императорът дълго е дирил любимеца си и го е споходил чак в Света гора, за да го върне при себе си, но безуспешно. Йоан Кукузел е автор на много църковни композиции, между които най-известни са "Полиелей на българката" (посветен на майка му и сътворен по чути от нея мотиви), "Голямо исо на пападическото пеене" и "Придворна херувимска песен".

      "Каква е идеята на вашата драматична новела, не е ли все пак животът на един средновековен артист твърде чужд и в известен смисъл безинтересен за съвременното ни светоусещане, за проблематиката на днешния ни живот?"

      - Конфликтът на Кукузел с византийския император е конфликт, пред който се оказва изправен всеки голям творец, независимо от епохата, в която живее. Това е по-скоро вътрешният конфликт на артиста със славата и "земното" щастие. Като епиграф на "Ангелогласният" бих сложил следните редове от драматичните диалози на Томас Ман "Фиоренца": "О, свят! О, дълбоки страсти! О, любовно опиянение от мощта, тъй сладостно, тъй всеизгарящо!... Не притежанието, копнежът е могъща сила, притежанието обезсилва!"






- In: Радио София, програма "Орфей", 29 юли 1976, 18,30 ч.



© Интервю с Венцеслав Константинов, 1976

| top | home | e-mail |

Created: 27.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop