МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО - ЧОВЕШКАТА ДУША

Интервю с Венцеслав Константинов
от Доротея Монова



      С Венцеслав Константинов разговаряме за "проблематичните натури", за стремежа към невъзможното и творческата свобода. Венцеслав Константинов е превел около 25 книги. Само под заглавието "До границата на виреене" четем имената на такива световноизвестни автори като Хесе, Кафка, Цвайг, Дюренмат, Фойхтвангер, Кестнер... Има ли смисъл да изброяваме повече? Новите книги, които очакваме в негов превод или под негова редакция, са: "Моите неписани мемоари" - спомени на съпругата на Томас Ман, "Джуджето и куклата" - сборник с разкази на Хайнрих Бьол, "Изстрел в парка" - психологически новели на Герхарт Хауптман, "Докосвам тихо пак ръката ти" - световна антология, събрала стиховете на 200 поети за... Майката.

      "Как възприемате схващането на Макс Фриш че, устремени към невъзможното, ние се проваляме в реализирането на възможното?"

      - Човекът, който живее в съгласие със себе си, инстинктивно се стреми да се задържи в рамките на своята личност, на своите възможности - той е хармоничен, психически здрав. Обратно - човекът с наранена душевност непрекъснато иска да избяга от себе си, да излезе извън границите на собственото "аз". Може би на това се дължи творчеството, прогресът в мисленето. Гьоте говори за т. нар. "проблематични натури" - хора, които имат някакъв вътрешен конфликт. Защото няма смисъл да търсиш реализацията си в различни, взаимоотблъскващи се сфери, ако не си овладял първо своята личностна сфера.

      "Все пак не е ли стремежът към невъзможното дълбоко заложен в човека? Сам казахте, че на това се дължи творчеството."

      - Един неразрешен вътрешен конфликт може да бъде източник на творчество, само ако е осъзнат. Ако го обявим за несъществуващ или маловажен, той се превръща в спирачка за всяко начинание. Човекът по принцип е надарен с всевъзможни таланти, стреми се към разностранни изяви, но какви са реалните граници за осъществяването на конкретната личност? Мисля си, че поради непознаване на себе си много хора търсят реализацията си в несвойствени за тях сфери.

      "Доброто себепознаване ли ще ни помогне да ''реализираме възможното''?"

      - Да, а то, както внушава Макс Фриш, никак не е малко: да опознаем границите на собствената си личност и да приемем предложената ни от съдбата роля, като се помъчим да я изиграем честно и добре. Способността да общуваш със себе си е, според мен, условие за някакво вътрешно развитие.

      "Дългото общуване с определен автор не обезличава ли преводача?"

      - Зависи от индивидуалността на самия преводач, но по принцип, общувайки с автора, той общува и със себе си. Атмосферата, "ароматът" на една книга не се предава с думи. Зависи и от умението да се превъплъщаваш в автора, да разсъждаваш и да чувстваш като него. Преводачът трябва да има свое амплоа, да не бъде всеяден, защото не е по силите на човек да се превъплъти в безброй много роли.

      "Идентифицирате ли се с автора?"

      - За да преведеш една книга добросъвестно, трябва да разбираш автора и изцяло да си му повярвал. Става въпрос не за думите и изразите, а за психологическата мотивировка на действията на героите. Мотиви, които трябва не само да си обясниш интелектуално, но и да преживееш емоционално, само и само да можеш да напишеш една фраза и от себе си. Така аз по някакъв начин съм се свързал с Макс Фриш, въпреки че, честно казано, едва ли бих превел повече нещо от него. Работата над неговите творби е била за мен изключително преживяване, тъй като съм се идентифицирал с човек, чиято житейска философия и светоусещане са ми близки. Но имам и някои несполуки. Като ученик много четях Ремарк. Какво беше смайването ми, когато започнах да превеждам един негов роман и усетих, че той ми е напълно чужд. Един мой грях е, че се заех да "поправям" романа. Разбира се, не съм внасял нови сцени, но стилистично го "подобрих".

      "Това проява на творческа свобода ли е?"

      - Това е по-скоро своеволие, насилие над автора, което по принцип е недопустимо. А творческата свобода се движи в границите на една необходимост. Това е свобода в килията, която сами сме си избрали. Свободен си да рисуваш като... себе си, в рамките на собствения си натюрел. Всяко желание да излезеш извън тези рамки е една авантюра, защото извън тях ти си неподготвен да се движиш, нямаш сетива за заобикалящия те свят...






- In: в-к "Отечествен фронт", София, бр. 12836, 27 януари 1988.



© Интервю с Венцеслав Константинов
от Доротея Монова, 1988

| top | home | e-mail |

Created: 27.04.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop