КУЛТУРА И ХАЛТУРА

Интервю с Венцеслав Константинов
от Албена Шкодрева



      Култура и власт. Връзката между тези две понятия бе основна тема на организирания от Академията за изкуство "Аполония" столичен форум. На този проблем се връщаме с Венцеслав Константинов, преводач на немскоезична литература и преподавател в Софийския университет.

      "Какво всъщност се крие зад израза ''идеологизация на изкуството''?"

      - Идеологизация? Това не е точно. Културата ни е силно политизирана в отрицателен смисъл. И ако доскоро този процес беше насилствен, то сега протича доброволно. За мен това е равнозначно. Защото всяка партия означава власт, а аз не мисля, че изкуството трябва да се подчинява. Валери Петров например смята, че властта и културата са сиамски близнаци с общ гръбнак, които взаимно се подхранват с жизнени сокове. Дълги години властта бе примитивна и често органически враждебна на изкуството. При нея то бе сведено до пародия. Пример за това са и многобройните томове на бившия ни държавен глава, по-многочислени от прочетените от него.

      "А какво е реалното съотношение между култура и власт у нас?"

      - Изкуството не е равностоен партньор на властта, а неин слуга. За разлика от времето на романтизма например, когато те дори се противопоставят. Интересни са становищата на Томас Ман и Хайнрих Ман. Първият се обявява за овластяване на културата, а другият - обратно, за култивиране на властта. Но и двамата признават връзката между тези две величини. Т.е. подобно съотношение винаги съществува, но при нас то е като между учен роб и посредствен робовладелец.

      "Предполагам, в този контекст отричате властта като потенциален вдъхновител на изкуството?"

      - Като вдъхновител властта поражда гротеска. Така че културата не е резултат на взаимодействието с властта, а се развива въпреки нея. Символ за това е Софийският университет, върху чиито покрив и до днес се издига бункер за обстрел на студенти-демонстранти. Не зная кога е строен, това би могло да се установи по снимки. Но е факт, че той все още не е разрушен. И от собствен опит мога да кажа, че преди 15 години, когато като студент се опитах да издам книга с преводни разкази на Хайнрих Бьол и ме обвиниха в антисъветска дейност, служителят от КДС, който ме разпитваше, ме наричаше "колега" - по това време той правеше аспирантурата си върху Хемингуей в Университета. Това е съотношението...

      "Какво е вашето становище относно т.нар. ''забранени'' книги? Какви са били мотивите за изготвянето на списъци от такива?"

      - Всичко това е като лов на вещици. Няма забранени, има вредни книги. Вредни, определени като такива по най-невероятни причини. Така те стават средство за преследване на интелигенцията.

      "Каква е ролята на преводачите за проясняването на мрачната културна картина?"

      - Голяма част от "нежеланите" автори, все пак, бяха наложени, благодарение на усилията на преводачите. Аз самият съм се сражавал за Кафка, Фриш, Дюренмат. Тази общо взето безкултурна ситуация продължи десетилетия и ще трае още дълго, тъй като националната духовност не зависи от броя на представителните форуми, а от многогодишни натрупвания, и проличава първо във всекидневната ни култура. Напълно подкрепям Валери Петров в мнението му, че огрубяването ни е сигурен симптом на една смазана култура. И затова заслугата на преводача е не само в това КАКВО превежда, колкото в това КАК превежда. Днес, ако не се чувства тази отговорност, културата се заменя с халтура. У нас това се случва твърде често - "творчеството" носи облаги, престиж, но не и културен принос.






- In: в-к "Народна младеж", София, бр. 39, 22 февруари 1990.



© Интервю с Венцеслав Константинов
от Албена Шкодрева, 1990

| top | home | e-mail |

Created: 27.04.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop