ИЗКУСТВОТО НЕ Е ЦВЕТЕ В БУТОНИЕРАТА

Интервю с Венцеслав Константинов
от Панайот Денев



      В България културата бе продължение на политиката с други средства. Вместо начин за духовно оцеляване, както аз я схващам, у нас тя се превърна в средство за водене на война срещу евентуалните политически противници.

      А културата е език - таен език за споделяне на съкровени желания и мисли, за отправяне на послания, за общуване на надезиково равнище, възможност за разбиране на другия, възможност да разкриеш себе си така, че да бъдеш действително разбран - характера, духа, съдбата.

      Като език културата има двойствена същност - от една страна, индивидуална потребност за изява или за възприятие, от друга страна, социалната конвенция със свой нормативен характер. По тази линия тя се родее с морала. При нарушаването на симетрията между двете същности културата се изражда. Индивидуалната потребност, художественият акт се превръщат в противодействие на културата като социална конвенция. Идеята за изкуството като културно противодействие, което проф. Атанас Натев разглежда в един свой труд, е валидна точно в ситуацията, в която се намираме днес. Защото тоталитарната система потисна именно индивидуалната страна на културата, нейния съкровен характер. И остана само конвенцията, инвестицията. Беше смазана потребността от култура. Представете си празните концертни зали, които се напълват принудително от хора, нямащи никакво отношение към музиката, но участващи в мероприятието.

      Мисля, че в това отношение министър Горанов не е прав, когато твърди, че в българската култура няма криза (в статията му във в. "Култура" на 17 март 1990 г.); че се е развивала нормално в ситуация на криза. Аз смятам, че българската култура е в изключително тежка криза, тя е смазана. Смазана е нейната интимна страна и е останала само външната, помпозната, престижната. Нека да правим това разделение.

      Културата по някакъв начин се родее с икономиката, тъй като произвежда блага. Но както нашата икономика в продължение на десетилетия имаше лагерен характер, така и културата ни придоби характер на лагерна култура. В някои нацистки трудови концлагери е имало оркестри и те са се състезавали помежду си кой по-добре ще изсвири "Малка нощна музика" на Моцарт. Същото го е имало и в съветските трудови лагери по времето на Сталин - имаше такава информация и снимки в "Московские новости". Външно и там съществуват белези на култура, но те нямат нищо общо с нея като послание, като споделяне.

      Лозунгите за хармонично развита личност, за единство, творчество, красота смазваха личния порив към духовно, нравствено усъвършенстване, културата придобиваше репресивен характер, ставаше задължение, наложено "отгоре", а не беше вече вътрешна потребност.






- In: в-к "Антени", София, 11 април 1990.



© Интервю с Венцеслав Константинов
от Панайот Денев, 1990

| top | home | e-mail |

Created: 27.04.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop