КУЛТУРАТА: ОРЪЖИЕ, УКРАШЕНИЕ ИЛИ... СРЕДСТВО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Интервю с Венцеслав Константинов
от Таня Димитрова



      Културата притежава три страни: едната, това е съкровеното създаване на културата, втората - публиката, която приема културата, и третата е организацията на културата. Бедата на нашата култура е, че съкровената част на културата беше смазана и унищожена. Акцентът премина върху организацията, върху институциите. Нашата култура беше изцяло институционализирана. Публиката също беше смазана и манипулирана. Културата придоби

      ПРЕСТИЖЕН И РЕПРЕСИВЕН ХАРАКТЕР

      Това е най-страшното, според мен. Че културата, която е средство за духовно оцеляване, беше репресирана. Цялата програма за "Всестранно и хармонично развита личност" имаше насилствен характер. Защото на хората се казваше какво и как трябва да гледат.

      Като германист съм се занимавал с немската култура по време на националсоциализма. Най-много ме порази културата в концлагерите. Сред лагерниците е имало и музиканти и са се сформирали оркестри.

      Свирел се е Моцарт и дори е имало състезания между лагерите (говоря за трудовите лагери преди войната). Какво е това? Култура ли е? Това е някаква НРАВСТВЕНА ШИЗОФРЕНИЯ... И в нашите лагери е имало оркестри, така че в тези лагери е виреело нещо като култура - лагерна култура. Нейните белези са: НАСИЛИЕТО, лишаването на културата от нейния изповеден, сакрален характер; КУЛТУРАТА КАТО УКРАШЕНИЕ НА ВЛАСТТА, нещо повече - КАТО ОРЪЖИЕ, като продължение на политиката с други средства. С други думи, човекът на културата беше превърнат в изпълнител, във воин, а възприематерят на културата - в мишена, непекъснато обстрелвана.

      Всички дейци на културата носят Каиновия белег на съучастничество в тази манипулация. Единици са хората като Димитър Талев, които са абсолютно чисти. Но върху това тепърва има да се мисли...

      Разбира се, в този 45-годишен период има създадени културни ценности, съкровени изяви например в живописта на Златю Бояджиев и новите пловдивски художници. Но в литературата, която има езика на политическия изказ, там всяка дума има политически оттенък. Трагедията е в това, че след като се разви, беше хипертрофирана управленческата страна на културата. И културата придоби количествени измерения, докато тя е преди всичко качество на мисленето, дори качество на поведението.

      Смятам, че между двете крайности: първата, че културата процъфтява в ситуация на обществена криза, а другата - че нашата култура изобщо не съществува, трябва да се видят нещата по-диференцирано. Трябва да се извадят на показ онези ценности, които са автентични и съществуват, и обратно - всички имена и явленя, възвеличавани несправедливо, трябва да бъдат поставенина мястото им. Трябва да се преосмислят ценностите. Това трябва да се върши периодически, особено в ситуация на криза на културата.

      Основната трагедия на нашата култура е, че

      БЯХА УНИЩОЖЕНИ ЛИЧНОСТИТЕ В КУЛТУРАТА

      У нас културата се създаваше от опитни, можещи и интелигентни хора, чиито характери бяха смазани. Знаете крилатата мисъл, че българската култура се нуждае не толкова от таланти, колкото от характери. Моето дълбоко убеждение е, че културата се създава от личности, а не от институции. Те могат само да я подпомагат. Европейските институции не изискват, а очакват от културата. Тя е свободна. Там творецът продава своите произведения, а не себе си, докато у нас продажбата е тотална... Смятам, че истинският творец на култура у нас винаги е бил дисидент, инакомислещ, но той никога не е могъл да изяви това и оттук идва това сатанинско раздвоение на талантливия творец - "в гърдите ми се борят две души": едната на партийния член и верноподаника, а другата - на твореца. Това е много страшно!

      Накрая искам да кажа нещо и за третата страна на културата. На мен като на филолог ми допада схващането, че културата е вид език за предаване на душевни състояния, на послания. У нас беше отнета сакралността на езика и културата беше превърната в плакат. Официалната култура казва ясно какво трябва да бъде и какво - не. Нашата публика беше не само манипулирана. Беше й отнета потребността от изкуство. Затова една от задачите на новата демократична култура е да се обучават децата и студентите в култура. Специалността "Диамат" трябва да се замени със "Световна култура". Хората трябва да бъдат въвеждани в културата, защото тя е нещо, което се изучава. Човек не се ражда културен. Бих искал да обобщя: българската култура е смазана и задачата на хората на културата е да я съживят, да хвърлят мост към миналото, защото ние сме били съпричастни, свързани с европейската култура. Друг не по-малко важен момент е социалното благополучие на хората.

      Това трябва да бъде записано в програмите на всички партии. Това е дело и на културата. А нашата култура има шанса да оцелее!






- In: в-к "Свободен народ", София, 22 май 1990.



© Интервю с Венцеслав Константинов
от Таня Димитрова, 1990

| top | home | e-mail |

Created: 27.04.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop