МАГИЯТА НА ПРЕВОДА

Интервю с Венцеслав Константинов
от Стефан Тодоров



      "Как се насочихте към изкуството на превода?"

      - Две неща в моя дом ми правеха силно впечатление като момче - немските книги на баща ми, професор по музика, и пианистичното умение на майка ми, която изящно свиреше Шопен и Григ. Дядо ми пък беше завършил философия в Йена и Цюрих; на младини пишел и превеждал педагогически трудове. Така, без да го съзнавам, бях оплетен от мрежата на чуждоезиковата магия, както и от магията на музиката. Исках да стана пианист, интерпретатор на големи творби, а станах преводач, тоест пак същото.

      "Какво мислите за превода? (Някои го наричат заварениче на литературата.) Не е ли той едно самозаличаващо се изкуство?"

      - Преводът е умение да се превъплъщаваш, да изживяваш себе си в различни духовни ситуации чрез общуването с големи творби на големи личности. Когато е изкуство, преводът не "заличава" собствения ти талант и творчески дух. Той представлява себепостигане и самоизразява от друг вид. Мнозина преводачи биха били добри писатели, но това просто не им е така интересно както театралната игра на превода.

      "Какво получавате от превода?"

      - Преводът ми дава усещането, че съм на сцена, че сменям различни роли, една от друга по-вълнуващи. Преводачът е типичен "Homo Ludens" - "играещ човек" според определението на Хойзинха.

      "А какво Ви отнема?"

      - Отнема ми потребността да се тупам по гърдите и да казвам: "Това е мое лично творчество!" Не зная това важно ли е или не. За мене е без значение...

      "Как протича работният Ви ден?"

      - Различно. Някога много обичах ранните утринни часове - между 6 и 12. Сега предпочитам за работа нощите - между 22 и 04 часа. Чудесно е чувството за усамотение с един голям писател.

      "Как според Вас трябва да се подходи при работата над един превод?"

      - Като начинаещ преводач се придържах много близко до оригинала, страхувах се да не изневеря на автора. После настъпи втори етап - пишех чуждата книга едва ли не като своя, използвах оригинала само като "партитура" за интерпретация; така например "подобрих" романа на Ерих Мария Ремарк "Живот назаем", в моя превод той звучи по-богато, отколкото на немски. Но това, разбира се, е преводачески произвол. След време дойде периодът на зрелостта, когато вече вървях успоредно на оригинала заедно с автора, слят с него.

      "От двадесет години се занимавате активно с превод на поезия, проза и драматургия. А напоследък и с критика на превода. Какво е мнението Ви за състоянието им у нас?"

      - Смятам, че българското преводно изкуство претърпя възход през последното десетилетие. Но поради ниското възнаграждение на този "непрестижен" труд почти няма добре подготвена млада смяна. И упадъкът вече се долавя. На мястото на сладостно-мъчителното бавно творчество идва чевръстата и делова халтура. А критиката винаги е била в незадоволително състояние. Причината е, че критикът на превода в очите на издателствата, а и на някои редакции, е нещо като "рекламен агент". Всяка по-сериозна критика се посреща на нож и човек трябва да има железни нерви, за да понася дивата ненавист на засегнатите колеги-преводачи и недоволството на засегнатите издателства. Затова най-често се публикуват хвалебствени панегирици, наситени с "критически възторг".

      "На Вас до голяма степен дължим откриването на такива значими автори като Кафка и Канети, Макс Фриш, Дюренмат и Кристоф Мекел... Моля Ви, споделете нещо за първите си срещи с тяхното творчество."

      - Първите ми срещи винаги са били случайни. Но е възниквала "любов от пръв поглед". Най-често взаимна.

      "Мнозина днес твърдят, че истинският преводач е и потенциален критик, че този, който превежда, трябва да умее и да пише, да коментира своя автор..."

      - Преводачът е най-добрият читател. Но не всеки умее да разкаже впечатленията си от прочетеното, тоест преведеното. А и не всеки иска да говори за интимните си преживявания. Трудно е, но е необходимо.

      "Как според Вас би трябвало да се подготви един млад филолог, за да стане преводач на художествена литература?"

      - Младият филолог обикновено пише стихове или разкази. За да стане преводач, той трябва да реши за себе си кое го привлича по-силно: възвишената скука в собствената кожа или замайващата игра в чуждата. Останалото е 99 на сто труд, 99 на сто талант, 99 на сто характер и 1 на сто шанс, но задължителен.

      "Има ли поле за работа младата преводаческа смяна у нас и по-специално в областта на немскоезичната художествена литература?"

      - Поле за работа има - широко и неравно. Но къде е "младата смяна" - особено в областта на поетическия превод?

      "Кой от вашите преводи и предговори са имали най-голям успех и над кои от тях бихте работили отново?"

      - Обичам превода си на "Хомо Фабер" от Макс Фриш. Искам да поработя още върху превода си на разкази от Кафка. Макар че и двете книги имаха еднакво голям успех. Всички свои предговори бих преработил. Не защото са лоши, а понеже аз се променям, а те си остават същите.

      "А над какво работите сега?"

      - Сега, както винаги, работя над немалко неща едновременно - подобно на музикант или на актьор с повече роли. И така: Братя Грим "Приказки", Фридрих Хьолдерлин "Поезия", Герхарт Хауптман "Новели", Фридрих Дюренмат "Драми", Лион Фойхтвангер "Есета" и други, и други. Да не забравя да кажа, че една година съм бил стажант-актьор в Шуменския драматичен театър. Играх само една роля в "Женитба" от Гогол - безмълвен свирач на хармониум, докато другите актьори пееха...






- In: в-к "АБВ", София, бр. 27, 3 юли 1990.



© Интервю с Венцеслав Константинов
от Стефан Тодоров, 1990

| top | home | e-mail |

Created: 28.04.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop