В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВ

Венцеслав Константинов


                                  "100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век",
                                  подбор Невена Стефанова,
                                  Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      Някога сър Франсис Бейкън вещо се бе произнесъл, че е невъзможно едновременно да си влюбен и да бъдеш мъдър. Философът може и да е прав, но тези негови разсъждения едва ли интересуват влюбените и поетите. Защото стихията на Ероса предлага нещо далеч по-примамливо от хладната мъдрост и от умния поглед на съдника. Усещането за силен, трептящ живот, за необятност, пред която всички сме безпомощни, за сърдечна пълнота, от която всички се нуждаем - това може би прави любовта така възжелана и така застрашителна за духа. Но тя и разширява пределите на копнежа, а с това и пределите на съзнанието, дава възможност да се самоизживеем, тоест да се самопознаем. А нима философът Сократ не твърдеше, че такава е висшата цел на всяко знание...

      Да оставим мъдрословието и учените спорове на философите. Да припомним предупреждението на великата грешница Жорж Санд, че да се съпротивляваш на любовта, значи да я снабдиш с ново оръжие...

      В неголямата антология на днешната европейска любовна лирика е побрано опиянението на "светлото безумие", причинено от малкия бог на сто поети от седемнадесет страни. Впрочем книгата е естествено продължение на сборника "100 шедьоври на славянската любовна лирика", съставен пак от поетесата Невена Стефанова и излязъл миналата година. И сега подборът е плод повече на предпочитания, отколкото на строго осъразмеряване - добър принцип, когато една преливаща от чувства книга трябва да има облик. Това може би обяснява и извинява, че намираме повече на брой поети от Франция, Великобритания и Унгария, твърде малко от Португалия, ФРГ и Финландия, а липсват творби от Холандия, Албания и Турция. Но душевното сродство на стоте автори по извисеността на чувството прави сборника цялостен, придава му характер. Невена Стефанова справедливо отбелязва, че всяка антология, и най-обемната, в последна сметка е само отправна точка за събуждане на личните емоционални предпочитания. Така и в тази книга читателят - най-вече младият читател - ще намери преди всичко себе си, ще преживее собствените си възторзи, страдания, полети и крушения в ЧАСОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА.

      Гьотевият Фауст, заел се да преведе от старогръцки Новия завет, се чуди как да предаде древната дума "логос" - колебае се между "слово", "мисъл", "сила" и накрая избира "дело". А може би все пак, за да се изрази нетленната власт на "световния разум", на оная божествена сила, която според Данте "движи слънцето и звездите", трябва да се каже: "В началото бе Любов"...






- в-к "Пулс", София, бр. 41, 13 октомври 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 01.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop