ЛЮБОВТА ОТ СМЪРТ НИ БРАНИ

Венцеслав Константинов


                                  "100 шедьоври на славянската любовна лирика - XX век",
                                  подбор Невена Стефанова,
                                  Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      "Лудият, влюбеният и поетът са въплътено въображение" - определя Шекспир. Ами какво да кажем тогава за влюбения поет?

      Още от първата страница на сборника ни посреща предупреждението на Дядо Вазов: "Не вярвайте, вий, на поета: той своя си блян е възпял!" Но по-нататък неговият вечен опонент Кирил Христов му възразява, че съвсем не "лесно се живее без обич, ласки, ревност и сълзи". Чешкият лирик Константин Бибъл го подкрепя, като добавя, че "младостта си отива, както глъхне шумът, а расте любовта ни и мечтите растат." Съветската поетеса Юлия Друнина се прекланя пред "загадъчното земно чудо, наричано от нас любов", а Дора Габе мъдро обяснява, че това е "онази тайна, която никоя наука няма да открие". Тревожно и вдадено Блага Димитрова споделя: "В този тесен обръч на една прегръдка обхванах цялата безкрайност на света." На Станка Пенчева "цялата земя крещи: обичам те!" Но сръбският поет Васко Попа вече пита: "Чуваш ли куршума, който дебне нашата целувка?" Добри Жотев направо казва на любимата: "В очите ти живеят открехнатите бездни на нощта." Към тези думи се добавя въздишката на Георги Джагаров: "Толкоз пътища бели, само пътят към тебе е черен.", но и признателно-укорният поглед на Валери Петров: "Проклет да е благословеният час, в който срещнах се с теб!" Над всички обаче се издига трепетният стон на Димитър Бояджиев: "Защо и твоят сладък спомен като ужас висне върху мен?" А пък Александър Геров признава: "Сдържана, стаена беше тя, долавяйки във своя огнен трепет, че гибел носи всеотдайността." И тук се намесва Сергей Есенин, за да изрече прозрението си, че "ако нямаше ада и рая, тях човекът измислил би сам". Затова и Веселин Ханчев е благодарен на любимата жена, шепне й с отмаляващ глас и я целува "за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти". Лужишкият лирик Кито Лоренц възкликва пред нея: "Всеки стих ми напомня едно чудно откритие: че мога да пея за теб!" А вече овладял сърцето си, Божидар Божилов заключава: "И няма да остане от мен и тебе нищо, нищо, освен любов."

      Сто стихотворения за любовта, обжарила славянската душа на сто поети! И в този развълнуван и вълнуващ хор красиво и силно звучат българските гласове. Сякаш времето е спряло между зелените корици на малката книжка - не се е променила в нищо Любовта, силата, която "движи Слънцето и всичките звезди". Все тъй - по думите на поляка Ян Лехон - "смъртта от любовта, а любовта от смърт ни брани".






- в-к "Пулс", София, бр. 3, 20 януари 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop