РАНАТА, НАРЕЧЕНА ЛИЦЕ

Венцеслав Константинов


                                            Кобо Абе, "Чуждо лице", роман,
                                            превод от японски Дора Барова,
                                            Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1982 г.


      Някога гледах японски "истърн" (филм по подобие на американските "уестърни"), в който самурай в тежки бойни доспехи и страшна маска на лицето водеше безкрайна битка с ужасен дракон. Всички опити на самурая да се справи с чудовището бяха напразни. Сраженията следваха едно подир друго, но така и не ставаше ясно за какво е всъщност тази борба на живот и смърт. Дали между самурая и дракона не стоеше някоя приказна девойка или пък несметно богатство, питах се аз с моите европейски представи. Или просто се разказваше на дълго и на широко древно японско предание, необяснимо и загадъчно за непосветения. Накрая все пак победи драконът: той хвърли самурая в един дълбок кладенец, скочи подире му, притисна го и с грозните си нокти смъкна маската от лицето му. В този миг през киносалона премина нервен трепет - под маската нямаше лице. На негово място в острата бяла светлина се появи жива рана...

      Раната, наречена лице - това е темата и в романа на Кобо Абе. Един дълбок и скръбен разказ за истинския лик под маската, която "затваря прозореца на душата". Книга за бягството от себе си, за осъзнатия стремеж да намериш своята самоличност, да се освободиш от чуждата роля, която трябва да играеш в живота. А това значи: трудна книга, която не носи разтуха, а познание, вникване в собствените глъбини, преоценка на личните ни представи за себе си и в последна сметка - просветление. Защото цялата творба на Абе е проникната от обич към другия, от жажда за истина и за човешка близост, по-точно: за ИСТИНСКА човешка близост.

      Заслугата за "откритието" на големия японски писател принадлежи отново на пловдивското издателство, което проявява особена слабост (ако щете: сила) да ни запознава с неизвестни нам далекоизточни художествени творби. Засега литературният път за Токио минава през Пловдив. И тук няколко думи за превода: Дора Барова заслужава голямо "благодаря", задето ни предоставя на отличен български език една тъй сложна, тъй "музикална" като състояния книга. Младата преводачка е сред малцината японисти, които вършат едно наистина пионерско дело - свързването с духовен мост на две твърде далечни - не само в пространството - култури. Защото "Чуждо лице" на Кобо Абе няма да остане единствената му творба, която намира истински читатели у нас - ще последват и други. Дори нещо повече: задава се ВИСОКА "източна вълна", която ще ни даде нови измерения, за да осмислим собствената си духовна същност.






- в-к "Пулс", София, бр. 26, 29 юни 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop