ВИК, КОЙТО ЩЕ РАЗБУЖДА ВРЕМЕТО

Венцеслав Константинов


                      "Ранено слънце. Антология на световната антифашистка поезия",
                      подбор и редакция Коста Попалексов и Михаил Берберов,
                      Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      В един концлагеристки спомен прочетох някога следното:

      С поредния транспорт докарали известен професор по философия от университета в Йена. Строили новодошлите за проверка и професорът с радост и надежда открил в лицето на един от надзирателите бивш свой студент. Някога в семинара по древногръцка философия двамата водили спор на тема кое отличава човека от животното. Професорът тъкмо бил изнесъл лекция върху циническата школа, чиито привърженици смятали за основа на щастието и добродетелта пренебрежението към съществуващите нравствени норми. Студентът, облякъл сега черната есесовска униформа и наложил фуражка с череп и кости, тогава твърдял, че човекът по нищо не се различава от кучето, дори в известен смисъл стоял по-ниско от него, що се отнася до верността и предаността. Като контрадовод професорът изтъквал човешката гордост...

      Младият есесовец също познал бившия си преподавател и също се зарадвал. Поканил го да излезе пред строя и шеговито му припомнил пред всички академичния спор, обявил, че сега ще го разрешат на практика. После наредил да затворят професора в клетката на стражевите кучета, дресирани да разкъсват живи хора. Храна не му давали - трябвало сам да си я отвоюва от животните... Само след няколко дни професорът обезумял, започнал да вие и да хапе - кучетата скимтели от страх. А есесовецът гордо го разхождал на каишка по плаца и му давал от ръка сурово месо като награда. Експериментът излязъл сполучлив... Само едно нещо не било предвидено: че всичко ще остане в паметта на оцелелите, ще бъде разказано, ще се превърне в документ на съвестта...

      Подобен документ е и първата в света антология на антифашистката поезия, публикувана в издателство "Народна култура". Оказва се вярно твърдението на съставителите, че нито един голям майстор на поетическото слово от двадесетте години до наши дни не е останал извън редиците на протеста, на защитниците на човешката цивилизация от насилието. Тук намираме творби от Маяковски и Смирненски, Брехт и Лорка, Салваторе Куазимодо и Тадеуш Ружевич, Сен-Джон Перс и Ана Ахматова, Карл Сандбърг и Никола Вапцаров, Николас Гилен и Виктор Хара, от редица още световни поети и борци "срещу недоубитото фашистко варварство и всякакво друго мракобесие", както четем в краткия предговор на Георги Караславов. Нека добавим, че антологията е чудесно илюстрирана с репродукции от произведения на прочути художници като Георг Грос, Пабло Пикасо, Давид Алваро Сикейрос, Кете Колвиц, Марк Шагал, Хенри Мур, Франс Мазерел.

      Тази трудна книга - защото всеки неин ред диша гняв и болка, но също мъдрост и вяра в човешката гордост - тази трудна книга ще е необходима на всеки, който в трепетни минути е размислял над стиховете:

                                                      Какво ще ни дадеш, историйо,
                                                      от пожълтелите си страници?





- в-к "Пулс", София, бр. 37, 15 септември 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop