ПО-ДЕЙСТВИТЕЛНА ОТ САМАТА РЕАЛНОСТ

Венцеслав Константинов


                                  Йоханес Бобровски, "Сарматско време", стихове,
                                  подбор и превод от немски Стефан Гечев и Велизар Бонев,
                                  Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Преди години присъствах в Берлин на едно особено литературно четене. Неотдавна бе починал нелепо (при операция от апандисит, като нашия Цветан Стоянов) един от най-интересните поети на Германия - Йоханес Бобровски. Диханието на смъртта облъхваше зрителната зала и усилваше магията на словото, трагично обагряше онова бавно и мъчително, ала освобождаващо назоваване на неизразими неща, на съкровените движения и припламвания в съзнанието на поета. Артистът от Дойчес театър четеше стиховете извънредно тихо, почти шепнеше, а пред него нямаше микрофон. И въпреки това гласът му се чуваше добре до последните редове, поради отчетливото, заклинателно произнасяне на всяка дума.

      По-късно разбрах, че Бобровски не може да бъде четен другояче. Стихът му е тъй наситен, тъй сгъстен, че пулсира като музика - тежка, вътрешно тържествена, макар външно смирена и непатетична. При дългото си общуване с поезията му узнах още, че Бобровски е черпил вдъхновение от хоралите и органовите токати на Бах, че в падините на душата му са отложени философските прозрения на Кант и Хаман, преклонението на Хердер към фолклора, тайнствеността на старопруските предания, носталгията на славянските религиозни песни, езиковата страст на Клопщок. Както при духовния му наставник Хьолдерлин, и при Бобровски висшата форма на изказ си остава МЪЛЧАНИЕТО - онова напрежение между думите, кънтящите паузи, където всъщност се извършва свещенодействието на поетическото откровение. Така словото става чист музикален тон, който разбужда в гърдите на читателя съзвучни трептения и въздейства дълго, след като вече е отшумяло.

      Езикът, това несъвършено средство за междучовешко общуване, служещо за подклаждане на вражди и за обяснения в любов - ето стихията на поета, която като родна среда му позволява да живее въпреки мъчителното чувство за унищоженото "сарматско време", за неотменима принадлежност към един народ, носещ "злочестието и вината си към народите на Източна Европа - от възникването на Тевтонския рицарски орден до близкото минало".

                                                  Език
                                                  подгонен
                                                  от сломената уста
                                                  по този безконечен път
                                                  към дом на непознат съсед

      - така завършва едно - кой знае защо невключено в сборника - програмно стихотворение на немския поет. Малката книжка с творби на Йоханес Бобровски, разтълмени възможно най-добре на български, предлага едно може би позакъсняло, но затова пък истинско духовно преживяване. Защото поетът сънува фантастични, загадъчни, заклинащи съновидения - духовна стихия, която поради мощта на художественото внушение става по-действителна от самата реалност.






- в-к "Пулс", София, бр. 10, 10 март 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop