ЧОВЕКЪТ - НАЧАЛО И ЦЕЛ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА?

Венцеслав Константинов


                      Георг Брандес, "Литературата на XIX век", съставил Нешо Давидов,
                      превод Любомир Илиев, Светослав Колев и Кремена Сиракова,
                      Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      "Що е всъщност цивилизация? - Очовечаване." - отговаря Николай Райнов заедно с Георг Брандес в една своя натурфилософска беседа от 1925 година. Това е времето, когато името на датския критик е "във всяка уста", когато мястото му на европейски духовен водител е безспорно. А в "света от вчера" понятието ЕВРОПА означава преодоляване на националните граници, изграждане на културни и политически мостове между държавите на Стария континент. А тъкмо Брандес е този, който с "Главни течения в литературата на XIX век" създава първата история на общоевропейското културно съзнание. През същата 1925 година Стефан Цвайг ще се провикне към вече осемдесетгодишния "учител по европеизъм": "Аве Брандес! Поздрав и почит към великия майстор, родоначалник на нашето поколение!"

      За периода 1898-1925 г. в България се издават и преиздават общо тринадесет Брандесови книги! Сетне по неведоми причини "вълната Брандес" - както и много други вълни - се отлива, за да отстъпи място на "вълната Цвайг". Но такава е, изглежда, закономерността на духовните прониквания в жадната за литературни новости все още "следосвобожденска" България. Така за повече от половин век делото на Георг Брандес се загубва за нашата култура. Но сегашният обемист том с избрани негови творби иде да ни подскаже, че тънката нишка на трайния духовен интерес, свързваща ни с миналото и традицията, не е прекъсната. Брандес е отново в полезрението ни, той пак е "великия Брандес" - но възторгът вече е отмерен, критично преосмислен.

      Защото Брандес не опозна, а и не можа да предскаже фашистките мелници на смъртта - тези уродливи продукти на възхваляваната от него ЦИВИЛИЗАЦИЯ. За датчанина "култура" и "цивилизация" бяха просто различни наименования на един и същ, устремен към бъдещето процес. Той вече бе провидял своя блян за една цивилизация, освободена от "прекалено човешкото", когато на тези мечти сложи край мрачното пророкуване на фаталиста Шпенглер за "залеза на Запада". Тук ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ, която Брандес диреше в свръхчовека на Ницше, вече не бе носител на великия смисъл на нашата планета, не бе "окото, което земята издига към небето", възмечтано още от романтика Новалис.

      Така в светлината на съвременния ни опит човекът, за който се бореше Брандес, се оказва не "начало и цел на цивилизацията", а крехък съсъд на културата, вкоренен в традицията и непроменливите духовни ценности. Делото на Брандес, израстващо сега отново пред нас, внушава по-скоро мисълта на големия му следовник и диалектически отрицател Стефан Цвайг: "Възхищението от великото и прекрасното е много повече от оценяването и опознаването."






- в-к "Пулс", София, бр. 52, 23 декември 1980 год.



© Венцеслав Константинов, 1980

| top | home | e-mail |

Created: 02.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop