СОБСТВЕНОТО МЯСТО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Венцеслав Константинов


                                              Херман Брох, "Смъртта на Вергилий", роман,
                                              превел от немски Любомир Илиев,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      След аншлуса на Австрия през 1938 година Херман Брох е измежду първите, които са арестувани от нацистите. В едно писмо след войната той споделя: "Намирах се в състояние, което най-настойчиво ме подтикваше да се подготвя за смъртта. И то намери израз в работата ми над "Вергилий". Това вече не беше смъртта на Вергилий, а представата за собствената ми смърт."

      Така случаен външен тласък, конкретен повод, реално изживяване стават подбуда за възникването на един от най-абстрактните, най-съкровените и най-философски романи на нашето време. Може да се каже: цялата творба е гигантски символ - тя се занимава не с умирането на един велик поет, а с превъзмогването на смъртта чрез опознаването на собственото място във Вселената. За австрийския писател, съвременник на Роберт Музил и Елиас Канети, смъртта не е само прекратяването на живота - тя е всяко "стесняване на Аз-а", всяко зло, което предизвиква страх и угнетение на духа. Противоположното на смъртта е единението на индивида с безкрая на Космоса - единение, което изпълва музиката на Йохан Себастиан Бах.

      В ръцете си държим роман за преодоляването на страха чрез нещо враждебно на смъртта - разрастването на съзнанието, докато "обхване в себе си единството на света", Защото "онзи, който е оставил зад гърба си първата врата на уплахата, се озовава в преддверието на действителността... започва да разбира всеобщата необходимост, необходимостта от всички дела като необходимост на собствената душа". От творбата на Брох вее ведрост отвъд радостта и скръбта, тя е безкрайна поема за себепостигането и себепознанието, поема за вътрешното освобождение от теснотата на видимия свят.

      Сравняват често повествователния метод на Брох с този на Джеймс Джойс. Но докато в "потока на съзнанието" при ирландския модерен класик противоположните моменти на изживяване са разположени "поантилистично" ЕДИН ДО ДРУГ, при Брох те следват естествения ход на времето и са описани ЕДИН СЛЕД ДРУГ. Но в тави своя подреденост те придобиват символично степенуване, каквото липсва при Джойс. Сам Брох коментира метода си с думите: "Тук се опитва нещо съвсем ново, нещо, което би могло да се нарече ЛИРИЧЕН АВТОКОМЕНТАР. Започвайки от най-външното равнище на действителността, навлизаме все по-дълбоко пласт подир пласт, при което всеки нов пласт преработва съдържанието на предходния като лирически материал."

      Всичко това прави романа на Брох твърде сроден с музикално произведение. И който умее да се потапя в стихията на звуците, който се вълнува от надрационалното сливане с изначалните сили на живота, владеещи в дълбините (ако щете: висините) на културата, ще намери себе си в тези трудни страници. Ето една книга, която може да се чете дълго, на която няма да се наситим, докато ни занимава въпросът защо съществуваме...

      "Смъртта на Вергилий" спада към непреводимите творби в световната литература. Колко познания по история, философия, религия, психология, стара и нова книжовност са нужни, за да се проникне разсъдъчно в идейната тъкан на романа! И колко талант, за да не се изсуши в претълкуването лиричната струя, да се съхрани поезията на образите и душевните състояния! Всичко това притежава младият преводач Любомир Илиев - нещо повече: той е успял интуитивно, с лекотата на първотвореца, да пресъздаде неповторимата мистично-възторжена музика на немския слог. Романът на Херман Брох всъщност не е преведен - Любомир Илиев го е написал наново на български. Ето един пример, когато дарованието щастливо намира СВОЕТО поле на себеосъществяване...






- в-к "Пулс", София, бр. 52, 28 декември 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 29.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop