МАЙСТОР НА СЛОВЕСНАТА ЖИВОПИС

Венцеслав Константинов


                                            Иван Бунин, "Слънчев удар", разкази,
                                            подбор и превод от руски Васил Каратеодоров,
                                            Издателство "Профиздат", София, 1980 г.


      Писателите обикновено изобразяват живота - само малцина го създават наново. Бунин е не само чудесен майстор на словесната живопис, който прониква в едва доловимите, полускрити състояния на човека и на природата, но той налага върху всичко мощния отпечатък на личността си. От пъстрите отломки на всекидневието Бунин изгражда СВОЯ, неповторима вселена - и тя става тъй съкровена, че не търпи присъствието дори на сродни светове.

      Спомням си историята на един от най-известните Бунинови разкази: през лятото на 1915 г. Бунин вижда на витрината на една московска книжарница току-що появилото се руско издание на новелата "Смърт във Венеция" от Томас Ман, ала не се отбива и не я купува. Есента писателят прекарва в имението на своя братовчедка и там неочаквано си спомня за тази книга, свързва заглавието й с внезапната смърт на един американски турист, отседнал на остров Капри в хотела, където е живял и той. Бунин веднага решава да напише "Смърт в Капри" и така се ражда разказът "Господинът от Сан Франциско", духовно близък на Томас Мановата творба. По-късно с някаква любовна ненавист Бунин ще каже: "''Смърт във Венеция'' прочетох в Москва едва в края на есента. Това е една много неприятна книга..." Но двамата писатели се запознават в Париж през 1926 г. и дълго си пишат. Когато през 1934 г. Томас Ман, вече емигрант, отпътува с параход за Съединените щати, той отбелязва в дневника си: "Чета прекрасния младежки роман на Иван Бунин (''Животът на Арсениев''), творба, която силно ме привлича с поетическото си здраве и класическия си руски дух."

      По същото време у нас излизат и "Господинът от Сан Франциско", и "Животът на Арсениев" (под заглавието "При изворите на живота"), а и други книги на Иван Бунин. Сетне по някаква културна закономерност интересът към творчеството на писателя отслабва, за да се възроди след четвърт век, когато през 1961 г. издателство "Народна култура" публикува два тома с избрани произведения на Бунин. А ето че през изтеклата година по книжарниците ни се появиха наведнъж три Бунинови книги - последната е сборникът с разкази "Слънчев удар". Като пламтящо ядро на могъща художествена галактика, в която по равно тържествуват смъртта и любовта, за да се одухотворят взаимно, в тези грижливо подбрани разкази продължава да тупти нетленното сърце на твореца. Заслугата е на неотдавна напусналия ни съставител и преводач на книгата - това е и нашата последна почит към него - писателя Васил Каратеодоров, който дълбоко обичаше и чувстваше голямата руска литература.






- в-к "Пулс", София, бр. 5, 3 февруари 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 06.04.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop