ДНЕВНИК НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

Венцеслав Константинов


                                  Елиас Канети, "Провинцията не човека", избрани записки,
                                  съставителство и превод от немски Елена Попова,
                                  Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      Представата, че биографията на един писател се изчерпва с количеството факти от живота му, е твърде удобна, но също толкова погрешна. От значение за опознаването на едно човешко съзнание са не толкова обстоятелствата на съществуването, а ОТНОШЕНИЕТО към тях. Ето защо книгата на Елиас Канети е не само интересна с разсъжденията на един всепризнат голям ум, тя е разположена на границата между преживяването и рефлексията, това е книга на творческото отношение към света.

      Бележките на писателя са възникнали успоредно с работата му над капиталното социалнопсихологическо изследване "Маси и власт", продължила десетилетия наред след емиграцията му в Лондон през 1938 година. Сам Канети е правил промени в подбора на материала, "осъвременявал" го е съобразно с житейския си и исторически опит. Това е дало основание и право на съставителката на българското издание Елена Попова да направи свой подбор - с оглед пък на нашия исторически опит - и да включи фрагменти (всички "записки" повече или по-малко наподобяват отломки от голяма незавършена творба), които имат стойност преди всичко за българския читател.

      И така: намерен е един основен тон, който обединява разнопосочните тенденции в откъсите. От първата записка през 1942 до последната през 1972 година преминава плавен поток от наблюдения и тяхното осмисляне. А това вече е сполука. Прави впечатление акуратният, добре уравновесен като стил и образност превод. Ето как Канети определя тъй важното за него понятие СВОБОДА: "Думата свобода служи за изразяване на голямо, може би на най-голямото душевно напрежение. Човек винаги иска да се махне някъде и ако мястото, където иска да отиде, е безименно, неопределено и безгранично, тогава то се нарича свобода." Тук с лекота е преодолян буквализмът, който би направил фразата трудно разбираема и тромава. Защото в оригинала вместо "голямо" стои "важно", а определението "душевно" въобще липсва, то само се подразбира. Така преведена е не думата, а нейната смислова функция в тъканта на фразата.

      Като цяло преводът на този писателски "дневник на вътрешния живот" се движи между приближаване и отдалечаване по отношение на дословния текст, но винаги с осъзнатия стремеж да се разтълкува дълбокия замисъл на автора. Тук очевидно е изиграла добра роля и намесата на редактора Мария Стайнова. Резултатът: една четивна книга, в която ще намерим повече истина, отколкото поезия.






- в-к "Пулс", София, бр. 20, 18 май 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop