ДУШЕВНАТА РОДИНА НА ПИСАТЕЛЯ

Венцеслав Константинов


                                            Елиас Канети, "Спасеният език",
                                            превод от немски Елисавета Кузманова,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      "Има много малко лошо, което не бих могъл да кажа за човека и за човечеството. И все пак аз така се гордея с него, че истински мразя само неговия враг, смъртта." Тези думи на Елиас Канети стоят още в първите страници на книгата му, носеща подзаглавие "Историята на едно детство". Един човек, който още в най-ранните си години опознава смъртта (смъртта на баща си) и прекарва живота си в усилието да я превъзмогне: това е според мен основното в духовната стойка на този жив класик на съвременния роман. Всъщност неговото място в литературната история е до Роберт Музил, Херман Брох и Франц Кафка. И може да се каже, че когато му бе присъдена Нобеловата награда (1981), с нея бе почетен не само той, но и онези малцина първомайстори на романа от тридесетте години, които създадоха в духовните граници на вече разпадналата се Австро-Унгарска империя необикновени по своята философска обхватност творби. Тогава надигащият се фашизъм в Германия хвърли за дълго сянка върху техните книги-пророчества - "преоткриването" им стана възможно едва след Втората световна война.

      Елиас Канети бе оцелял като по чудо. Отнесъл в Лондон своите видения от детството си в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се зае да осмисли цялото човешко съществуване - проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието... Още в романа си "Заслепението" (1935) - неговия шедьовър - Канети набелязва основните теми на по-нататъшното си творчество. Важното за нас е, че тези теми са почерпани главно от живота му в родния Русчук от първото десетилетие на века ни. За това най-добре свидетелства биографичната книга "Спасеният език". Пронизана открай-докрай от любов към чудното детство в този български град, от гордост, че в тази малка вселена е събран целият емоционален и екзистенциален опит на човека, книгата-изповед на Елиас Канети е и поклон пред вътрешната родина. "Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук." - ето ключът към света на писателя...

      Елисавета Кузманова е претворила на български тази съкровена творба с много любов и нежност. Това е придало на книгата интимност и задушевност, а тъкмо този е основният тон на оригинала. Ето един превод, в който са надхвърлени границите на словото или - ако цитираме Канети - границите на съзнателното...






- в-к "Пулс", София, бр. 46, 16 ноември 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop