БАРОКОВИЯТ КОЛУМБ И СБЪДНОВЕНИЯТА

Венцеслав Константинов


                                              Алехо Карпентиер, "Арфата и сянката", роман,
                                              превод от испански Тодор Нейков,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      Гласът на Карпентиер, тържествен и извисен, дълбок и трепетен като органова токата, ту масленозелен, ту кадифеновиолетов като облак над Ел Греково разпятие - този бароков глас не отзвучава въпреки отминалата мода на латиноамериканското "литературно чудо". Напротив, едва сега, след земния край на Великия адмирал, както ще го нарече Васил Попов преди собствения си земен завършек, Алехо Карпентиер се възправя в цялото си нетленно могъщество, в цялата музикалност на гръмката си същност. "За всекиго има място в страданието" - знаем тези думи, помним ги. Но Карпентиер умееше, а и още умее, да превръща страданието във възторг, в песен и слово, в покрусяващо славословие. Чрез него разбираме, че една модна словесност може да бъде и модерна, в смисъл на действително съвременна, и насъщна за читателя, пък бил той дори от другия край на "царството тук на земята".

      С любовен гняв Карпентиер отхвърля в последния си роман мита за появата на Колумб. Дири истинската истина за завоюването на Новия свят. Заравя се в ръкописи, стари документи и хроники, проучва ги с откривателска страст - страстта на самия Колумб, - за да развенчае една легенда, сладката приказка за цивилизаторската мисия на Западна Европа отвъд океана. А имало е гласове още в началото на колонизирането на Америка, че то е пагубно за местното население - едно естествено развитие е грубо прекъснато, една култура е унищожена, цели етнически групи са напълно избити. Така популярната представа за Колумб се подлата на преоценка - великият откривател е свален от пиедестала и е поставен на мястото си: той е първият търговец на роби върху континента.

      Карпентиер разрушава мита, но го и очовечава, вдъхва му живот, дава му плът и кръв. Неговият бароков Колумб е жесток, непреклонен, той съдържа - в духа на Златната Легенда - три неща: тяло, душа и сянка. Тъкмо тази Сянка го прави удивителен, фантастичен, той доказва с присъствието си в историята и в съзнанието, че съществува "чудното в действителността".

      "Арфата и сянката" е книга на завършването: с нея е сложен краят на един завоевателски мит, с нея Алехо Карпентиер приключва литературните си открития и като странна прокоба сега предговорът на незабравимия Васил Попов е също една последна, барокова прелюдия - към какво ли? Една книга на завършека, но и на ново начало, на сбъдновенията, на арфата.






- в-к "Пулс", София, бр. 48, 1 декември 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 29.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop