ПЕЙЗАЖЪТ НА ДУШАТА

Венцеслав Константинов


                                          Хулио Кортасар, "Някой, който се шляе", разкази,
                                          подбор и превод от испански Румен Стоянов,
                                          Издателство "Народна младеж", София, 1981 г.


      "Влиза дим в очите ти" - тази прочута джазова тема на Джеръм Кърн си тананика човекът, преди да умре под пръстите на оня, дето се шляе - пръсти, създадени да свирят "Революционния етюд" на Шопен. Но вместо концертния роял - гърлото на един обичащ музиката диверсант... Невероятен разказвач е Хулио Кортасар, по нечовешки начин вплита в сухата реалност нишките на въображението си и всичко това успява да озвучи музикално - не като мелодия, а като дълбочина на състоянието, като напрежение на преживяването, като съдбовност. Така той придава на всяка житейска случка неочаквана художественост, изпълва я с много повече живот, отколкото тя носи в себе си, насища я с трайност, каквато нещата около нас нямат. Бароковата чувствителност на аржентинеца тук се примесва с изострената сетивност на модерната френска литературна школа. В тази книга Европа е видяна с южноамерикански очи, а Латинска Америка - през погледа на европееца. Защото писателят вече три десетилетия живее в Париж, след като провалът на антиперонисткото движение в страната му го принуждава да прехвърли океана.

      Още в първата си книга, стихосбирката "Присъствие" (1938), двадесет и четири годишният Хулио Кортасар прави опит да изобрази поетически човешкото осъществяване извън едно общество, възприемано като безсмислено. Тази основна тема ще открием и в разказите му: невъзможността да постигнеш докрай себе си, осуетяването на усилията във всекидневната битка за собствено място под слънцето и в съзнанието на ДРУГИТЕ. Защото при Кортасар действието протича винаги в някаква среда, която не е това, което се вижда на пръв поглед (както в разказа "Лигите на дявола", по който Антониони създаде прочутия си филм "Фотоувеличението"). Този тревожно необозрим пейзаж - и познат, и сякаш заснет на друга планета - е ПЕЙЗАЖЪТ НА ДУШАТА.

      В превода си Румен Стоянов е постигнал почти невъзможното: съчетал е изящната словесност с един просторечен и жаргонен езиков пласт, който сякаш не съществува за съвременната ни литература. Така наред с галантно-въздушни фрази като "Вашата душа е един изискан пейзаж" ще срещнем и попръжни от рода на "Да върви в пръждомата!", и други пиперливи изрази на люти мъжаги, докачени по тънката част. Но нещо повече: преводачът е пренамерил оная сладостно-мъчителна ритмичност на словото, оная почти зрима музика на жестовета, която говори на сърцето повече от думите. Ето защо във всеки един от разказите се долавя извечният стремеж на човека да "охлаби жилавината си", да превъзмогне натрупаната чувствена "недоежбина", която измъчва и героите на Кортасар. Много еротика, много джаз като съприкосновение на душите и телата има в тази великолепна проза, майсторски просвирена на български от Румен Стоянов. С такава разточителна всеотдайност преводачът е обладал тая словесна стихия, че всеки негов слог е добил плът. Докато четем разказите на Кортасар, няма да ни оставя чувството, че съпреживяваме акт на зачатие...






- в-к "Пулс", София, бр. 15, 12 април 1983 год.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 05.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop