ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ

Венцеслав Константинов


                                            Фридрих Дюренмат, "Правосъдие", роман,
                                            превод от немски Александър Андреев,
                                            Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1989 г.


      На шестдесет и пет годишна възраст Фридрих Дюренмат все още (или: все повече) е убеден, че светът е лабиринт, в който човекът се лута като полудял от самота минотавър. Последната му досега голяма творба - романът "Правосъдие" - е само една балада за необозримостта на живота ни и за гибелта на илюзиите върху тази земя. А най-голямата сред тях - според писателя - е илюзията за справедливостта.

      Още в романите си от петдесетте години Фридрих Дюренмат с похватите на криминалния жанр се опитва да разкрие не толкова ходовете и перипетиите на едно престъпление, колкото неговите социални подбуди и психологически механизми. Но преди всичко за швейцарския драматург и разказвач е важно да отговори на въпроса доколко едно престъпление може да бъде осъзнато от хората и да получи справедливо възмездие. С две думи: Дюренмат се занимава не с престъплението, а с наказанието. Или по-точно - с невъзможното наказание. Защото единственото справедливо възмездие би била моралната болка от извършената неправда. И в духа на Достоевски Дюренмат внушава, че престъплението е и самото наказание. Само че в един друг свят - не в нашия.

      А какъв е този наш свят? Каква е тази наша Земя? Как ли се усеща тя с нейните четири и половина милиарда години? Може би чувства, че времето тече със светкавична скорост, а тя самата е нетърпелива стихия, която ври и кипи, все още размества пластове и залива сушата с морета, докато нашият собствен вървеж по стабилната земна твърд в действителност е движение по неспокойно потрепващата почва, готова всеки миг да се разтвори и да ни погълне? И нима дяволът - въплъщението на злото - не е създаден от въображението на самия Бог, който е трябвало да се оправдае заради несполучливото си творение? Кой е виновен? Онзи, който възлага задачата, или пък онзи, който я приема? Онзи, който забранява, или пък онзи, който пренебрегва забраната? Онзи, който създава законите, или пък онзи, който ги нарушава?

      Романът "Правосъдие" е конципиран като поредица от въпроси, на които читателят трябва сам да даде отговор със собствения си живот и с постъпките си на ТОЗИ СВЯТ. Защото: "Всички ние сме обречени от свободата, която разрешаваме на другите и на самите себе си." Тези думи на Дюренмат стоят в края на романа като предупреждение и нравствена повеля. Вече трябва да се каже, че подобно на сънародника си Макс Фриш и Фридрих Дюренмат е моралист, но преоблечен в одеждите на криминален инспектор. Затова няма да го видим в позата на нравоучител с назидателно вдигнат пръст, а по-скоро в стойката на съвременен алхимик, заел се най-после да открие проклетия философски камък. "Уморен, аз отново се връщам при писалището си. Връщам се на моето бойно поле, където действат притегателните сили на измислените от мен самия създания. В една действителност, която - макар и измислена от мен - аз не съумях да разгадая." Така Дюренмат вижда самия себе си и нека не му противоречим.

      "Правосъдие" е книга и за невъзможността да се напише истински криминален роман. Защото неизбежната логика на повествованието противоречи на хаоса от случайности и ирационални мотиви, от които се ражда едно престъпление. И все пак книгата е написана, а и вече преведена на български. Истинска сполука за изданието е, че преводачът Александър Андреев - освен отличен познавач на немския език и сам писател - е юрист по образование, тоест достатъчно изкушен професионално от проблемите на правосъдието и справедливостта. Така и преводът му не е просто пресъздаване на чужд текст в ново словесно одеяние, а вещо съучастие (Защо не и съучастничество?) в едно криминално-литературно деяние с определени морални последици.






- в-к "Пулс", София, бр. 41, 10 октомври 1989 год.



© Венцеслав Константинов, 1989

| top | home | e-mail |

Created: 29.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop