ПЕСНИ ОТ ДЕТСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Венцеслав Константинов


                                              "Висящи градини. Поезия на древния Изток",
                                              съставител и редактор Кирил Кадийски,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Отдавна чакахме тази книга! Най-сетне имаме изискан превод на най-стария от познатите ни древни епоси - акадската поема за шумерския герой Гилгамеш. Създадена преди близо 4000 години, тя е останала жива в човешкото съзнание и е повлияла върху литературите на много народи. В книгата си "Когато слънцето беше бог" Зенон Косидовски разказва какво раздвижване на духовете е предизвикала находката на скромния гравьор Джордж Смит, който през седемдесетте години на миналия век разчел плочките с клинообразно писмо от библиотеката на Ашурбанипал, натрупани в подземията на Британския музей. Тогава бил открит и най-древният разказ за световния потоп, установило се, че историята на библейския Ной е просто народна легенда, която евреите са взели от шумерите. Днес се приема, че в бурния живот на Гилгамеш и на приятеля му Енкиду са въплътени мечтите и надеждите на редица човешки поколения, техните стремежи да превъзмогнат природната стихия, безпокойствата им по пътя от варварството до цивилизацията.

      Образците на древноегипетската поезия, включени в тома, са ни познати от вече публикувания преди десетина години превод на Григор Ленков и Любен Любенов. Но в новото обкръжение те разкриват истинските си достойнства: очертават първите "вечни" мотиви в световната литература. Утринната песен на влюбените, които след нощ на прегръдки и наслади молят птиците да почакат с известяването на новия ден, злите сили, разделящи влюбените, техните любовни игри - всичко това векове по-късно ще прозвучи у лириците на Гърция и Рим, ще бъде подхванато от трубадурите и минезингерите, ще вдъхнови поетите на Възраждането. Обаянието на тази лирика - еротична в най-радостния, в най-пълнокръвния смисъл - не е помръкнало и до днес, то отново ни завладява с неочаквана мощ.

      Досега древната еврейска поезия ни е била позната от библейските текстове. Съвременният превод на "Книга на Иов", "Еклисиаст", "Песен на песните" и др. ни дава пак възможност да усетим аромата на старинното слово и за сетен път да осъзнаем неотменимото влияние на Писанието върху културното съзнание на европееца, а това ще рече и върху нашето съзнание.

      Старият Изток, тъй близък ни географски и тъй далечен във времето, несправедливо засенчван от величието на класическата древност, отново изниква пред духовния ни взор, замайва ни с ведростта и жизнелюбието си. В нашия модерен, забързан свят тази неголяма книга (иска ни се да е поне двойна по обем) ни връща към приказните песни за света, изпети в детството на човечеството.






- в-к "Пулс", София, бр. 13, 31 март 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop