МИСЛЕЩАТА ТРЪСТИКА И ВРЕМЕТО

Венцеслав Константинов


                                            Иля Еренбург, "Избрано" в два тома,
                                            съставили Лиляна Ацева и Гюлчин Чешмеджиева,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      Който е чел през юношеството си "Ден втори", трудно ще забрави този роман. Изданието на библиотека "Златни страници" от 1934 г. завършваше с писмо на Ромен Ролан до приятеля Еренбург, в което се казваше: "Това е най-хубавата книга, която съм чел, най-богатата, най-откровената за новия народ-строител в Русия. Написана е с рядка и жива интелигентност - тази, която произтича от живота, обхваща всичките му форми и която отпосле съзерцава целокупността на ''деня на сътворението''. Аз ви поздравявам и се радвам!" Тогава "отрицателният герой", интелигентът Володя Сафонов, упражняваше мощното си положително въздействие. А думи като "по-силен от любовта е животът" поразяваха като съдбовно откровение.

      А който е чел през студентството си "Хора, години, живот", вече не може да мисли с обикновени категории за собственото си настояще - Еренбург притежава странната дарба да представя събитията в тяхната многоизмерност и мъчителна противоречивост. А есетата му за Чехов и Пабло Неруда, неговите "Френски тетрадки" ни разкриха сложността на художественото съпреживяване, приближиха ни до истинската природа на творчеството.

      Сега отново имаме тези размишления на големия писател и журналист, а също очерците му "Виза за времето", "Хроника на нашите дни" и "Фабрика за сънища". Отново ще разбуди Иля Григориевич и спомени, и съвести, а ще внуши на младия читател и порива към по-дълбоко опознаване на реалния живот, към духовно превъзмогване. Времето извън нас: като епоха, като върволица от факти и събития и времето в нас: като възраст, като натрупани преживявания и опит - ВРЕМЕТО, в своята цялост и разчленимост, преминава през всичките творби на Еренбург, за да ги изпълни с една болка: загрижеността за човека, тази "мислеща тръстика", и за условията, при които тръстиката престава да мисли.

      Няколко години преди кончината си Иля Еренбург, който беше и поет, написа стихотворение, пронизано от късната светлина на есенните прозрения. В него виждаме и мъдреца, завещаващ висотата на трудно извоюваната житейска позиция:


                                                      О, не сезон е тази есен,
                                                      а възраст. Голота е вън.
                                                      Покоят тегне като плесен -
                                                      покой пред призрачния сън.
                                                      Макар че грижите са стари,
                                                      сега са ми товар голям.
                                                      По-рядко срещам се с другари
                                                      и често си, говоря сам
                                                      за есен, за тъга. О, боже,
                                                      аз не долюбях, не допих!
                                                      Живях тъй дълго, но да може -
                                                      живота си повторил бих.
                                                                  (Прев. Анастас Стоянов)





- в-к "Пулс", София, бр. 4, 26 януари 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 06.04.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop