ДУШЕВНИЯТ СВЕТЛОСТРУЙ НА ЕДНА ПОЕЗИЯ

Венцеслав Константинов


                                              Одисеас Елитис, "Ориентации", превод
                                              от гръцки Марин Жечев и Михаил Берберов,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Ето че "корпусът за бързо реагиране" на издателство "Народна култура"проведе още една успешна акция - този път литературната "гореща точка на планетата" бе наблизо: един поет, жител на същия полуостровен къс древна земя, където диша във времето и нашата родина, получи Нобеловата награда (1979). Броени месеци след събитието българският превод на стиховете му бе вече в печатницата, за да стои там цяла година... Така осъщественото с домашни средства "бързо реагиране" доби малко ориенталски измерения. Но като си помислим, че за да прочетем стиховете на другия гръцки нобелист (1963) Георгиос Сеферис, трябваше да изтече десетилетие и половина, сегашното чакане почти достави удоволствие.

      В посланието си до софийската Международна среща на писателите през 1980 г. Одисеас Елитис писа: "Говоря в името на светлината и на чистотата. С тях израснах, те бяха моето училище. Всичките ми усилия в поезията имаха за цел да превърна физическата светлина в духовна. Да достигна такава чиста прозрачност, че човек да може да види чак до сърцето на действителността." Книгата му отново ни потапя в жизнедишащата магия на една художественост, където богатството на цветове и форми, на дъхави, сочни думи с пренамерени значения е проникнато от най-дълбок смисъл. Това преливане на древност и модерен изказ, на култура и ярка гражданска позиция е замайващо, създава усещането за непреходна трайност. Елитис е лирик: за него времето е с жива плът, а лятото - прекрасен тъмнокож младеж, полегнал връз пясъците на егейския бряг, през пръстите на нозете му се промушва вълна, изпратена от малка пееща сирена, във висинето гори безкрайно небе, повява дъх на босилек. Не можеш да не възкликнеш с поета:

                                                  И пак намираш своето безсмъртно време
                                                  Тъй както в пясъците те намира слънцето отново
                                                  Тъй както и небето те намира
                                                  Сред здравето на твойта голота

      За нас книгата на Елитис е поредно стъпало в овладяването на съвременната гръцка поезия. Началото, струва ми се, бе излязлото преди две десетилетия томче с избрана лирика на Янис Рицос, представена от Павел Матев и Стергюс Папаникулау. Но голямото духовно преживяване в онези дни беше поезията на патриарха Константинос Кавафис. Помня как си изрязвахме стихотворенията му, публикувани първо в списанията, защото, без да ги заучаваме наизуст, те оставаха в съзнанието ни, вълнуваха ни с избистрената мъдрост на прозрения като:

                                                  Когато тръгнеш нявга за Итака,
                                                  моли се пътят ти да е далечен.

      Възприемахме тези стихове не само като културно наследие от античността, но и като образец за житейско поведение. Кавафис - по думите на тълкувателя му Стефан Гечев - ни посочи "нуждата от създаването на духовен скелет, който да държи човека изправен: неговата чудна човешка гордост, приела неизбежността на съдбата, но издигнала се над нея и победила в себе си страха от нея, изпълнявайки дълга си спрямо себе си и спрямо хората". Така трябваше постепенно да открием, че сме съкровено свързани тъкмо с егейския и средиземноморския културен басейн, че една класически южна и в същото време модерна поезия ни е твърде близка като душевност и като съзнание за присъствието на историята в житейския ни миг.

      С годините опознахме и поезията на Костас Варналис в превод на Владимир Башев и Савас Ахилеа и мисловната лирика на Арис Диктеос, претворена от Стефан Гечев. А през 1974 г. Михаил Берберов и Марин Жечев направиха "първия си грък" - стихосбирката "Портокалите на Спарта" от Никифорос Вретакос, също един измежду "поколението от 30-те години", вдъхновено от виденията на Т.С. Елиът. Имаше вече нещо необичайно, нещо ново в това сътрудничество - един поет и един филолог бяха обединили силите си за обща преводаческа работа, за общо книжовно дело. Авторът на подстрочника, както обикновено, не оставаше анонимен, а поемаше и отговорността, и признанието. (Не можем да не се усмихнем, когато в тома "Гръцка поезия на XX век" (1978) намираме като преводачи от гръцки хора, нямащи си и понятие от този език!) Ето че и сега, при Елитис, строфите на М. Берберов и М. Жечев излъчват не само поетичност, но внушават и доверие - тук вече не важи утешителният афоризъм,че "преводите са като жените: хубавите са неверни, а верните не са хубави". Книгата на Одисеас Елитис е нещо повече от културен факт - тя ни носи душевния светлоструй на една художествена стихия, твърде сродна ни като национална светонагласа.






- в-к "Пулс", София, бр. 35, 1 септември 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 01.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop