ГЬОТЕ С МНОГО ЛИЦА

Венцеслав Константинов


                                            Йохан Волфганг Гьоте, "Избрани творби", том 1,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      В едно писмо до Фридрих Шилер Гьоте признава: "Насладата, радостта, участието в нещата е единственото реално нещо - всичко останало е суета и самопропиляване." В нашето подчинено на рационалистични копнения време тези мисли звучат някак странно, като отзвук от наивна детска песен, лъхаща жизненост и душевно здраве. Гьоте е бил жаден по равно за действителността и за владенията не поетическото въображение. Той, който като древните гърци е смесвал виното с вода, обаче никога не е разреждал делото с бляна. Защото освен в Германия, Гьоте живее и в XVIII век, века на Волтер, и подирва убежище във Ваймарския княжески двор, за да осъществи на практика естетическия си и нравствен идеал. Голямата му амбиция е да превърне живота си в художествена творба.

      Какво може да ни даде Гьоте днес? Нима сме съхранили нещо от умението да се наслаждаваме с открити сетива и от щастието, и от страданието, чрез което "вечната женственост ни възвисява"? Гьоте, който на седемдесет и четири години се влюбва в деветнайсетгодишна девойка и танцува като младеж, а всички са учудени от блясъка на очите му и подвижността на тялото! А сетне превъзмогва отчаянието поради отхвърленото женитбено предложение, като написва "Мариенбадска елегия". Възможно ли е това в тези наши забързани дни?

      Много неща са възможни, други - не. Например: В есето си "Гьоте и Толстой" Томас Ман се вълнува от това, че в едно стихотворение из "Западно-източен диван" великият жизнелюбец прави с името си поетичен ребус. Той избира за себе си псевдонима Хатем и това име съответства на дума, с която според структурата на стихотворението трябва да се римува; но с думата се римува не "Хатем", а "Гьоте" - така читателят е принуден мислено да постави истинското име на мястото на псевдонима. Ето как предават този мъчен ребус преводачът на Томасмановата есеистика и преводачите в Гьотевите "Избрани творби":

                              Като в ранно утро ЛЕТЕ               Ти като зората СРАМИШ
                              руменее урвест връх                     върховете с лед прастар
                              и отново вдишва ХАТЕМ              и Хатем отново МАМИШ
                              дивен пролетен полъх.                 с дъх на пролет, с лятна жар.
                                      Прев. Ст. Джамджиев                     Прев. Ф. Филкова и Н. Кънчев

      В първия превод ориенталското име ХАТЕМ, с което вътрешният ни слух е оставен да се задоволи - така твърди Томас Мае, - не е никаква рима на ЛЕТЕ; лукаво отказаната ни рима, която слухът ни, неволно сепнат и развеселен, все пак слага и трябва да сложи на това място, е ГЬОТЕ. В новия превод - нито помен от прочутата словесна игра, "Ти като зората срамиш..." - какво ли са искали да ни кажат с това преводачите?

      Затова пък в иначе представителния том е помислено за любителите на куриози. На стр. 194, стр. 441 и стр. 447 едно и също стихотворение е публикувано в различни преводи като три самостоятелни творби. Впрочем, така се осъществява една стара издателска мечта - да се представят паралелни преводи, та да се откроят многото лица на автора в различна интерпретация. Но защо тъй свенливо, някак скрито от читателя? Нищо, сътворено от човешка ръка, не е съвършено!






- в-к "Пулс", София, бр. 45, 4 ноември 1980 год.



© Венцеслав Константинов, 1980

| top | home | e-mail |

Created: 01.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop