ЕДНА ГЬОТЕВА ДРАМА И НЕЙНИЯТ ПРЕВОДАЧ

Венцеслав Константинов


                                Йохан Волфганг Гьоте, "Избрани творби", том 2, драми,
                                "Ифигения в Таврида", превод от немски Димитър Стоевски,
                                Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      През 1786 г. тридесет и седем годишният Гьоте за втори път побягва от задушната атмосфера на твърде провинциалния за него Ваймар и през Карлсбад, където се лекува с минерална вода, продължава за Италия. В Рим веднага се залавя за написаната осем години по-рано в проза драма "Ифигения в Таврида" и я преработва в стихове. Така той дава завършен вид на най-популярната си сценична творба, взела за основа мита, вдъхновено пресъздаден още от Еврипид. Тук Гьоте вече постига - по думите на Константин Гълъбов - "езика на класическото съвършенство, отличаващ се с грижливия подбор на думите и с лекия ход на изречението".

      И сега в тома Гьотеви драми отново намираме тази пиеса, претворена на български от отишлия си вече наш голям, незаменим преводач Димитър Стоевски. Може да се каже, че тя е една от върховете на необозримото му преводаческо дело. А това е тъй, защото Стоевски е "живял" с Гьоте десетилетия, усвоил е не само идейния му мир, своеобразната му емоционална окраска, но и житейската му стойка, онази неповторима, лична жестика, която прониква чак до глъбта на словото. През 1937 г. тридесет и пет годишният Стоевски превежда за издателя Игнатов прочутия роман на Гьоте "Страданията на младия Вертер" - за да се захване вече в преклонна възраст с "Ифигения". Три десетилетия е траело това вътрешно узряване, това износване под сърцето на чуждия духовен плод, докато стане свой, докато леко и естествено се роди в българско словесно одеяние. А знаем и други преводи на Гьотевата драма. Първият е ще от 1894 г. на Ламби И. Попов. Ето едно сравнение между извънредно сполучливата за времето си интерпретация от края на миналото столетие и новия превод на Димитър Стоевски:

                                                Блазе томува, който за деди си
                                                обича да си спомня и със разказ
                                                за тяхното величие и подвиг
                                                слушателите да обайва, в себе
                                                като се тихо радва, член бъде
                                                на туй коляно хубаво и стройно.
                                                                                Прев. Л. Попов

      Този окрилен превод е спечелил някога одобрението на видния ни езиковед, радетел за чиста българска реч Стефан Младенов. А така звучат стихове в съвременно претворение:

                                                Честит е този, който волно може
                                                предците да си спомня, да разказва
                                                възторжено за тяхното величие
                                                и подвизи, а после с тайна радост
                                                да види, че самият той затваря
                                                накрая тази хубава редица!
                                                                          Прев. Д. Стоевски

      Гьоте насища своята драма с изискано и просто изградени сентенции. Ето от една от тях:

                                                                                                  Небето
                                                не сподобява с благодат човека,
                                                направил добрини на нечестивци.

      Наистина ваймарският олимпиец е излял тази си мисъл в един ред, а Стоевски я разполага в два стиха и нещо. Ала то е за сметка на яснотата и точността. Защото българският език, аналитичен по строеж, действително не позволява подобно сбиване на съдържанието, ако трябва да се съхранят смисълът и цялостното внушение. Тъкмо това съхраняване на духовното и художественото, това спастряне за родната култура на всяко зрънце истина и красота прави превода на Гьотевата "Ифигения" значим и в последна сметка действено верен на оригинала.

      А този висок стремеж окриляше целия възторжен преводачески труд на непрежалимия Димитър Стоевски!






- в-к "Пулс", София, бр. 2, 12 януари 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop