ЖИВОТ В СПОМЕНА

Венцеслав Константинов


                            Максим Горки, "Литературни портрети", подбор Иван Цветков,
                            превод от руски Мария Блажева,
                            Книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1982 г.


      В писмо до Максим Горки от 1923 г. "великият европеец" Стефан Цвайг възкликва: "Онова, което казвате за моята работа, твърде ме засрамва - аз все още се чувствам много далеч от простотата на трагичното, упреквам се, че прекалявам с психологията и че не притежавам оная възвишена НЕРЕФЛЕКТИВНА мощ, която при вас, русите, предизвиква такова възхищение. Ние трябва да НАМИРАМЕ НАНОВО своя път, трябва да се ВРЪЩАМЕ към истината. Вие обладавате гениалността да сте истинни, и не можете иначе. Ние трябва да заличаваме у себе си твърде много "култура", а душата на НАРОДА остава за нас недостъпна. Аз добре зная какъв би следвало да бъда и затова никога не съм доволен."

      Този възторг на Цвайг от простотата и липсата на "култура" е за самия Горки непонятен. Той е повече склонен да се удивлява от Цвайговото милосърдие към човека, от уважението му към жената и любовта. Именно защото в проблемата за любовта Горки влага проблемата за културата. В спомена си за С. А. Толстая той отбелязва: "Любовта и гладът ръководят света - това е най-правдивият и уместен епиграф към безкрайната история на човешките страдания. Но там, където управлява любовта, ние, неотдавнашните зверове, имаме КУЛТУРА - изкуство и всичко велико, с което справедливо се гордеем. А там, където възбудител на нашите действия е гладът, ние постигаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ и всички нещастия, свързани с нея, всички тежести и ограничения, впрочем необходими за неотдавнашните зверове."

      Това сблъскване на двата възгледа - "западен" и "източен" за същността на културата (смекчено от взаимно възхищение) е изумително! Противоречието ще иде оттам, че Цвайг очевидно не познава "проблемата за глада", а на Горки е чуждо цивилизованото пресищане от рефлексия и самонаблюдение. Показателно е смайването на "великия босяк" от враждебното отношение на Толстой към аналитичната мисъл. Обяснението му е: "Мислите са пречели на основната потребност на неговото сърце и дух - потребността от художествено творчество." Как ли би коментирал Цвайг тези редове?

      Литературните портрети на Максим Горки са откровения, изпълнени с тъй отрадното за него "милосърдие към човека". Най-добре той пише за хората, които е познавал лично, които е обичал, макар и не във всичко да им е отдавал право: великолепни са очерците му за Чехов, за Толстой, за Ленин - в спомена си за тях Горки живее...

      Тази книга, често разточителна като слово, но максимално вярна като истина ("Художникът не търси истината, той я създава" - четем в нея), е ново ВРЪЩАНЕ към Горки - поне за моето поколение, което в юношеството си жадно четеше "Игнатовото издание" (с бухала) на съчиненията му и узряваше душевно в Горкиевите "университети". Това "връщане" дължим на отличната преводачка Мария Блажева и главно на Иван Цветков, който е подбрал портретите и ги е коментирал не просто с вещина, а с преклонение пред словесната стихия на Алексей Пешков и руската култура - без да я противопоставя на европейската. А не е ли време да се помисли за томче с писма на Горки и Стефан Цвайг? То ще разшири някои представи...






- в-к "Пулс", София, бр. 45, 9 ноември 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop