ДРЕВНА ХРОНИКА ЗА БЕДНИ ВЛЮБЕНИ

Венцеслав Константинов


                                                  Хелиодор, "Етиопска повест",
                                                  превод от старогръцки Георги Батаклиев,
                                                  Издателство "Народна култура", 1982 г.


      Във време, когато думите сякаш нямат преносен смисъл, се развива действието не този повест. Единството между "слово" и "дело", благодатната неразчлененост на ЛОГОСА, неспособността да се върши нещо друго, освен това, което се говори, и да се говори нещо друго, освен това, което се мисли - ето основното белетристично пространство на този старогръцки любовен роман. Разбира се - с изключения. Защото времето е късно, дори прекалено късно - едно модерно време в древността. Епоха на усложнения жест, на копнежа по ИСТИНСКА мъдрост и ДУХОВНО извисяване. Та финикиецът Хелиодор живее в историческия отсек на III-IV век от н.е. И за него Етиопия не е просто "друга земя", а страна на бляна, родина на слънцето, където властва просветленият бог Аполон-Хелиос. За него и времето му душата е вече божествена и сродна с небесните неща. Затова Теаген и Хариклея, двамата млади, се влюбват още в мига, когато се поглеждат, "сякаш душите им от първа среща познаха близостта си и се устремиха като достойни и близки една към друга". Ето я любовта, поразяваща като тежка болест, от която няма леко изцеление. Ето я модерната чувствителност, която прави тази древна "хроника на бедни влюбени" съвременна, устойчива на вековете. Впрочем нежният сантиментализъм не ни отегчава, защото е наивен и чистосърдечен и днес въздейства почти хумористично, разведряващо. А някога, според християнските историци, повестта е въздействала развращаващо... Но tempora mutantur - времената се менят, и ние с тях.

      Хелиодоровата "Етиопика" е преведена на български от Георги Батаклиев - човека, с чието име свързваме почти всичко по-значимо от класиката, намерило път в нашата книжнина. Ето един живот, отдаден на превода, на пренасянето на ценности от една географски близка, но културно-исторически безкрайно далечна територия! И тук Батаклиев е показал майсторството си на "слововладелец". Езикът на неговия Хелиодор е приказен, лее се на големи, плавни вълни, изразът е фолклорно обагрен, жестът - наивно-тържествен, музиката на думите напомня екот на морски прибой... И ако Хермес, пратеникът и вестителят на боговете, е покровител на красноречието и пътешествениците, той е богът на преводача, вечния сладкодумен пътник. И Георги Батаклиев му служи предано, струва ми се, повече от половин век. Какви класически измерения!

      "Хермес" е названието и на библиотечната поредица за антична литература, с която издателство "Народна култура" запълва една дългогодишна празнина. Вече имаме разширеното издание на Плутарх, имаме "Сатирикон" на Петроний и животописите на Светоний, избрани диалози на Платон, следват историческите новели на Херодот. Това, което някога беше достояние на малцина или антикварна рядкост, днес е достъпно четиво в меки корици и примамливо художествено оформление. Впрочем идва ми наум, че Хермес е и бог на търговията!






- в-к "Пулс", София, бр. 7, 15 февруари 1983 год.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 05.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop