БЕЗПЛОДНОТО ПЪТУВАНЕ В СЕБЕ СИ

Венцеслав Константинов


                                              Херман Хесе, "Игра на стъклени перли", роман,
                                              превод от немски Недялка Попова,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Когато през 1946 година живеещият в доброволно изгнание немски писател Херман Хесе получи Нобеловата награда за романа си "Игра на стъклени перли", никой не се съмняваше, че световната литература се е обогатила с велико, достойно за най-голямо възхищение произведение. Над тази своя творба Хесе работи в дома си сред швейцарските Алпи цяло десетилетие, в мъчителното време на измамни фашистки победи, когато родината му потъва все по-дълбоко в бездната на политическото безумие. В едно писмо от началото на тридесетте години писателят споделя: "За мене бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, и освен това да дам израз на съпротивата на духа срещу варварските сили."

      И Хесе постига това, като описва една въображаема културна провинция на бъдещето, наречена Касталия (така в древногръцката митология гласи името на един вълшебен извор в подножието на Парнас). Висшето занимание тук е интелектуалната "игра на стъклени перли", която дава възможност на човека да развие своя ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ. Тази сложна игра обединява всички културни достижения на хуманизма, включва в себе си класическото изкуство и древната източна философия. Но главното тук са математиката и музиката, защото според Хесе именно музика е в състояние да изрази съдържанието на почти всички духовни дейности.

      Значителното в романа обаче е това, че писателят не представя своята Касталия като окончателно решение на проблема за съхраняването на културата в една враждебна на духа епоха. Напротив: обитателите на тази "педагогическа провинция" не създават нови художествени произведения или нови философски и научни системи. Те се задоволяват да култивират наличните духовни ценности, като ги комбинират във все по-голямо разнообразие. Така "играта на стъклени перли", това безкрайно пътуване в себе си, се оказва безплодна, нетворческа. Тя превръща културата в музей, понеже не я развива, а това ще рече - осъжда я на гибел. Накрая Хесе извежда своята поука - като във всеки образцов "образователен роман": служенето на духа не трябва да възпрепятства служенето на живота.

      Творбата на Хесе, построена по законите на музиката, е истинско въведение в хуманистичната култура и същевременно предупреждение за пагубните увлечения на интелектуализма. Затова може би Херман Хесе днес е любим писател на младежта, която дири разрешение на вътрешния конфликт между емоционалния порив и духовното рвение.

      Накрая трябва да отбележим респектиращото есе на Вера Ганчева, което разкрива пред читателя сложния свят на Хесе. По своето богатство на идеи, изобилие на смисъл и жива духовност този предговор сам по себе си е блестяща "игра на стъклени перли"...






- в-к "Пулс", София, бр. 30, 28 юли 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 29.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop