ЗРЯЛАТА ВЪЗРАСТ НА ТВОРЕЦА

Венцеслав Константинов


                                    Хайнрих Ман, "Зрялата възраст на крал Анри IV", роман,
                                    превод от немски Тодор Берберов,
                                    Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1980 г.


      Френският крал Анри IV ни е оставил крилатия израз: "Желая всеки селянин да слага в неделя по една кокошка на трапезата си." През двете десетилетия на своето управление той съумява да сложи край на враждите между католици и протестанти, да обедини страната си и да засили величието на Франция. В привлекателния му образ Хайнрих Ман открива благодатна възможност за сравнения и съпоставки със съвременната му епоха. Когато вътрешно разединената Германия е залята от "кафявата чума", емигриралият писател създава своята най-зряла творба - диптиха "Младостта на крал Анри IV" и "Зрялата възраст на крал Анри IV". Ако си послужим с думите на Жан Жорес, тук той взима от миналото не пепелта, а огъня. Широката историческа панорама се превръща в притча за задачите на антифашистките сили в борбата им с хитлеровия режим.

      Това е времето, когато Хайнрих Ман размишлява върху отношението между ДУХ и ВЛАСТ, върху "угасването на духовното жизнено чувство" и отмирането на интелектуалността. Ръководно негово схващане става, че изкуството и политиката имат един и същи предмет и цел и трябва взаимно да се проникнат, за да не се изродят. Той изисква да се прехвърли мост над съдбовната пропаст между ДУХ и ДЕЛО, да се постигне единство между тях в смисъла на един борчески хуманизъм. Така чрез устата на Анри IV немският писател завещава своя надличен копнеж по сила на духа и одухотвореност на силата: "Какво значи да си велик? Да имаш скромността да служиш на своите ближни, като при това ги надрастваш."

      Под знака на този девиз сякаш се осъществява и преводното дело на Тодор Берберов. Той е претворил на български повечето и то най-значителните произведения на Хайнрих Ман: "Верноподаникът" (1974), сборник с новели "Триминутен роман" (1977), "Малкият град" (1978) и сега - "Зрялата възраст на крал Анри IV". Тази последователност съвсем не е случайна. Преводачът отстоява своята житейска и духовна позиция, като обогатява родната си култура с високите образци на една чужда литература. С блестящото познаване на немската книжовност, а също на българския език и на неговите художествени възможности, с непреклонността при избора на СВОИТЕ автори и книги Тодор Берберов безшумно създава едно ЖИТЕЙСКО ДЕЛО. Навлизайки в своята зряла възраст, в годините на голямото майсторство, той вече е не само преводач, но и УЧИТЕЛ НА ПРЕВОДАЧИ. Навярно без сам да предполага, Тодор Берберов е създал школа за по-млади последователи, които по силата на културната необходимост черпят от делото му преди всичко пример за творчески морал.






- в-к "Пулс", София, бр. 24, 16 юни 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 29.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop