МУЗИКАТА КАТО СЪГЛАСИЕ СЪС СВЕТА

Венцеслав Константинов


                                  Ярослав Ивашкевич, "Мефисто-валс", музикални новели,
                                  превод от полски Лилия Рачева,
                                  Издателство "Музика", София, 1981 г.


      В края на живота си Ярослав Ивашкевич написа странната, дълбока и тайнствена новела "Sérénité", в която разказва за дните си, прекарани заедно с големия учен професор Маре Шуар. Край есенните води на красиво, проблясващо езеро великият Шуар доживява дните си и въпреки деветдесетте си години все още изгражда своя мироглед. Той все така храни в сърцето си презрение към изкуството, към поезията, към музиката. Защото те не могат да спасят света. Маре Шуар вярва в науката, която ни е завела толкова далече, вярва, че науката ще очисти всичките води, ще възкреси отровената риба, избитите животни, ще възобнови изчезналите плодове и ще помогне на хората да се обичат. Но той е забравил едно: че смъртта не може да бъде отхвърлена. Че тя е единственото реално нещо, което притежава човек, единствената ценност на човека - добавя осемдесетгодишният Ивашкевич. И в този разговор между старци за стари и вечно нови неща се прокрадва музиката. Огън и дим и неопределен шепот на цигулки, които свирят алеаторични мотиви из финала на Вагнеровата "Валкюра". Музиката като нещо, което трябва винаги да се постигне преди окончателната разлъка - като вътрешно успокоение, като ведрост отвъд веселието и скръбта, като пълно съгласие със света.

      Такава е музиката, която звучи в шестте новели, събрани умело от Лилия Рачева под общото заглавие "Мефисто-валс". Музика дълбока и чиста, трудна музика, надмогваща реалността с красивата си възвишеност и затова по-действителна от самата реалност. Всичко в тази книга излъчва МУЗИКА, която те подтиква да осъзнаеш себе си, да набереш опит, да разбереш, че нещата в тоя живот са именно така, както са, и че точно това са важните въпроси, върху които трябва да се мисли. И ако си слушал Листовия "Мефисто-валс", ако си долавял демоничното "ронене" на звуци под пръстите на Лазар Берман, докато си чел новелата, сигурно си схванал нещичко, което не би могло да ти даде и най-умното разсъждение. А Маре Шуар е усмихнато, наивно старче, което не знае нищо. Ивашкевич е прозрял: да се спасява светът и човекът не е необходимо, защото музиката (като смъртта) и така спасява всички от всичко...






- в-к "Пулс", София, бр. 32, 10 август 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop