ПОЕТ НА ОСВОБОЖДАВАЩОТО ПОЗНАНИЕ

Венцеслав Константинов


                                              Франц Кафка, "Процесът", роман,
                                              превод от немски Димитър Стоевски,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Често определят Кафка като "поет на отчуждението"; при това ударението пада върху ОТЧУЖДЕНИЕ. Тъй обикновено се недовижда, че "пражанинът" е преди всичко ПОЕТ. За него писането е особена "форма на молитва", едновременно забранен и необходим, макар и безнадежден опит чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Кафка е обладан от стремежа да изрази неизразимото, с обикновени думи да изкаже онова необикновено, което носи в душата си. И ето че по неведоми пътища интимните му стремления добиват надлична стойност - незавършеният роман "Процесът", определен от завещанието му за огъня, се оказва представителен за цяла една епоха. Бертолт Брехт вижда в Кафка "писател-пророк", който с изострена чувствителност прозира две десетилетия по-рано в изстъпленията на фашизма, разкрива невидимите механизми, които отнемат на човека всяка възможност да изпълни предназначението си на тази земя.

      В романа нещата са видени сякаш през птичия поглед на историка, който по глинени отломки възстановява облика на един непознат, но все пак близък ни свят. И постепенно от подмолите на този свят изплува необяснимото, абсурдното, всичко онова, което не се поддава на логиката и разума, но обезценява живота и разкривява човека, без да може обаче да спре порива му към истина и смисъл.

      Ала освен "пророк на мрака", Кафка диалектически е и "пророк на светлината". При по-внимателно вчитане в произведенията му ще се намери и хумор, и освобождаваща ирония, и особена невъзмутима ведрост. Като преминава през неговия изтъкан от материята на сънищата и мечтите свят, който не предлага убежище, а познание, човек открива там толкова, колкото може да открие у себе си. Но излизането от лабиринта е вече нравствено превъзмогване, заемане на нова духовна стойка, вътрешна победа.

      За нашите млади години Кафка си остана забранен плод, който будеше у невкусилите го критици подозрение, страх, погнуса. Но романа "Процесът" ние знаехме по руския му превод от 1965 година. Мамеше ни мрачното обаяние на неспирното самопречистване чрез описанието на страданието и злото. За свежите ни очи Кафка беше болен демон, който с тъжно удоволствие се вслушва в себе си и отбелязва всеки трепет на тялото и душата, за да го спечели за духа. Тази болезненост, устремена към здраве и творческа мощ, му придаваше някаква святост, чистота и озареност.

      Днес, близо едно столетие след раждането на писателя, законното навлизане в неговата литературна вселена изглежда вече неизбежно.






- в-к "Пулс", София, бр. 49, 2 декември 1980 год.



© Венцеслав Константинов, 1980

| top | home | e-mail |

Created: 02.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop