БЛАГОДАТНОТО УСАМОТЕНИЕ НА ТВОРЕЦА

Венцеслав Константинов


                            Франц Кафка, "Роден съм да живея в самота",
                            избрани писма, съставителство и превод от немски Ива Илиева,
                            Издателство "Народна култура", София, 1981 г.


      В едно интервю по телевизията Блага Димитрова сподели, че на писателя му е нужно преди всичко спокойствие, за да може да подклажда вътрешното неспокойство, горенето на творчеството. Животът на Франц Кафка е имал една-единствена цел - литературата. Всичко останало е било подчинено на нея, страдало е заради нея. Първата жена, с която Кафка - вече тридесетгодишен - се сближава сърдечно, е берлинчанката Фелице Бауер. Това е възгрозно, посредствено момиче "с костеливо пусто лице, което открито носи своята пустота". Фелице е дошла за кратко време в Прага по дела на фирмата за грамофони "Одеон", където работи като машинописка. Тя не се интересува от литература, по-скоро от писателите, обича красивите дрехи и лекия, забавен живот. Изцяло от "този свят", двадесет и петгодишната чиновничка е подчертано трудолюбива и практична в житейското поприще - качества, които липсват на самия Кафка и заради които той е склонен да се възхищава от всеки, който ги притежава.

      И ето че писателят съзира в тази кокалеста мома бленуваната спътница, възможната съпруга - Фелице прилича външно, а може би и по характер, на майката на Кафка. И той започва да я обсипва с писма - Фелице се е завърнала в Берлин, - да крои планове за семейно щастие, за дом и деца. (На този първоначален порив дължим прекрасните разкази "Огнярят", "Присъдата" и "Преображението".) Не знаем как е отговаряла Фелице на този нестихващ възторг, на този несекващ порой от доказателства за любов, вярност и безогледна откровеност във всичко. Но когато се стига до годеж, Кафка изведнъж е потресен. Разбира, че творчеството му или "писането", както скромно го нарича, е сериозно застрашено. А той си е наложил безпощаден режим на работа: пише главно нощем, когато шумът на града заглъхне, често стои над листа до зазоряване, а сетне отива на служба - и той е чиновник, но в осигурително дружество. Недостига от сън се мъчи да навакса в следобедните часове, но преуморен и свръхнапрегнат, обикновено само се върти в леглото.

      Оставаме с впечатление, че за жизнената Фелице "писането" на нейния годеник е нещо като младежки каприз, който бързо ще се уталожи в уюта на брака. Тя неотстъпно воюва за женските си права - както ги разбира, както й ги предоставят. Можем да предположим доколко този ужасен "процес" се отразява върху извънредно впечатлителната душа на писателя. Но ето че той притежава дарбата да превръща болката в творчество - за Кафка важат думите на Гьоте:

                                                Ако човек в скръбта си онемява,
                                                бог позволи да кажа колко страдам.

      Така се ражда прочутият роман "Процесът".

      За всичко това и за други неща узнаваме от писмата, които след време отритнатата годеница не се посвенява да продаде. По този начин "любимата търговка" за сетен път доказва деловите си качества, на които Кафка придавал голямо значение и от които дори се разнежвал - по думите на Елиас Канети.

      Друга музика, по-дълбока и по-скръбна, звучи вече в голямото, никога неизпратено писмо до бащата, а също в немногото писма до късната любима Милена Йесенска и до приятелите. И тук Кафка се разкрива като Велик любещ, ала изоставил всяка надежда, просветлен от съзнанието за мимолетността на човешкия дял на земята. Ако Рилке мисли със сърцето си, то за Кафка може да се каже, че чувства с мозъка си. Писмата му са сеизмограми на един разтърсван от емоционални взривове разсъдък.

      На едно място Кафка отбелязва: "Нищо не може да ти се случи, когато си сам." Нищо лошо, но и нищо добро. Това писателят е разбирал мъчително ясно. Затова и през целия си кратък живот той е устремен към другите, към жената, към света. За да се оттегли оттам наранен и знаещ. За да превърне самотата в творческо усамотение.

      И две думи за превода: дебютът на Ива Илиева е не само силен и уверен - това е едно опасно надвесване над бездните на съзнанието и душата, на което малцина са способни.






- в-к "Пулс", София, бр. 50, 15 декември 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop