ПРЕДИ ВСИЧКО ДА СМЕ ЧОВЕЧНИ

Венцеслав Константинов


                          Мирослав Кърлежа, "Щурец под водопада", новели,
                          съставителство и превод от хърватско-сръбски Катя Йорданова,
                          Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1981 г.


      Има писатели, които разказват обикновено за необикновени неща, а други описват по необикновен начин обикновеното. Мирослав Кърлежа разказва необикновено за необикновени неща. По това той прилича на Исак Бабел. Но и по друго: съкровената тема за войната, видяна като гигантска машина на унищожението, като мелница на човешки съдби, като поле на честта и позора...

      В спомените си Кърлежа споделя едно ключово преживяване от детството, което определя цялата му по-сетнешна светонагласа. Това е прочитът на оная сцена от "Илиада", където старият Приам, разплакан, моли победителя Ахил да му предаде окървавения труп на Хектор. Тази картина предизвиква у момчето такова вълнение, че години по-късно писателят ще отбележи: "Атина, античността, светът на римската вълчица и на пуническите войни станаха за нас нещо повече от идеали... И все пак аз продължавах да живея с патетичната католическа представа за кръстната смърт на Голгота." Още Балканската война (през която го арестуват като мним австрийски шпионин) дава на седемнайсетгодишния юноша достатъчно сюжети и подтици за литературно творчество - за да стане той с времето един от най-големите майстори на югославската проза.

      Но Кърлежа е и драматург, и критик. Под перото му излизат забележителни есета за Рилке, Стефан Георге, Херман Бар и Карл Краус (с когото го свързва лична дружба). Освен това той пише върху живота на Еразъм, философията на Кант, драмите на Клайст, средновековната сръбска живопис, погребалните ритуали на богомилите, хърватската и унгарската история, обсъжда медицински въпроси, размишлява върху културата на Азия и Европа... Тази му разностранна дейност го превръща в един от интелектуалните учители не младите югославски писатели - сравняват влиянието му с това на Андре Жид във Франция.

      Много смърт, много кръв, много страдание има в този сборник новели, има мрак, непрогледна февруарска мъгла, смрад, гниене, гарванов грач - съвсем вярно посочва това чудесната преводачка и коментаторка Катя Йорданова. И все пак, въпреки разтърсването от съприкосновението с тази силна проза, въпреки ненавистта и иронията, мъката и отчаянието, които я изпълват докрай, тя магически привлича - не с друго, а с дълбокия си, мъжествено изстрадан хуманизъм. През годините на Втората световна война Кърлежа записва в дневника си едно важно прозрение. "С личния си живот всекидневно си доказваме, че е много по-просто да живееш, отколкото да си разясняваш разни символистични теории - теории, които живеят от митове, от кръв, от тамян или от папагалско дърдорене. Ако съвсем старомодно, по нютоновски, се размислим за нещата, ще почувстваме, че всяко наше движение е само брънка в тайнствената верига, изтеглена от логаритъма на Космоса... Това е като проблясък в центъра на кръг, който освен философски теории, освен звезди и атоми, включва в себе си човешко щастие и нещастие. Тъкмо това човешко нещастие е въпрос, който не бива дори за миг да изпускаме от центъра на вниманието си. Днес е от значение преди всичко да сме човечни."






- в-к "Пулс", София, бр. 2, 11 януари 1983 год.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 11.01.2005
 WEB Design © DarlSoft Workshop